на жена ми Майорската дъщеря
Зарад' Тебе съм жив,
зарад' Теб още дишам,
против Изгрева крив
продължавам да сричам...
Моя Нежна Зора,
Моя Радост до болка,
Теб обичам сегв,
я попитай ме колко!
Като Черно море,
кат' Родопска разходка,
кат' Пирдопско небе,
като Дунавска лодка...
Ако утре умра,
ще се върна да кажа,
че си моя Жена,
и ще бдя все на стража
кат' Венчанско Кале
в Старославната Плиска...
Само Нея и Теб,
само Двете Вас искам!
"Чтоб за все за грехи мои тяжкие,/ За неверие в благодать/ Положили меня в русской рубашке/ Под иконами умирать" (Есенин С. А)
Отивам си полека-лека.
Добре, че зимата е мека –
не искам да лежа под лед
Във пясъка на Курвенската Варна,
тук изгревът дори е блед,
а залезът пристига като гарван.
Остана ми една забава –
Коняк наекс и пет псувни
вместо „Наздраве”
Единствено и само ще ми липсва
устата й по-вкусна от малини.
Варна, 27.12.2023
на жена ми от Луцьк
Напълзяха ме черните дяволи,
тях отдавна ги знам в полусън,
ала вече са тия запалили
огън леден и в сън и навън.
Разцъфтели и в сок са черниците
и кървят през комшийския плет,
но в гърдите ме пляска с камшиците
и очите дере като трън
подранилата есен отвън.
Със години съм пил от бутилката,
но сега сякаш гълтам стъкла...
Мила моя, коя ли е билката
да прогледам през тая мъгла,
през която търкалят ме дяволи?
12.10.2023 г., Варна
посвещавам на Защитниците на Православието - Вечното Казачество
Кой каза, че Русия ще умре?!
Това е, драги, невъзможно,
това го знае даже и дете -
не мре, защото е... несложна.
Ще спреш ли ти реката да тече?
Върни го вятъра обратно!
Но Атаманът, щом го изрече,
това е Дума като брадва:
Казашка чест,
Сърце Казашко!
Сърце разкошно
като Слънце!
Варна, 26.05.2023
В Прохладна Есен ще умра,
дърветата ще бъдат рижи,
не ща венци или цветя,
Родината ще се погрижи:
със златни Български листа
ще ме покрие, като с риза,
че аз за Нея съм изпял
най-нежните до днес куплети.
С нозе във Витошка мъгла,
Тракийско слънце ще ми свети.
Варна, 08.09.2022 г.
"Какво бе ти за мене? —
Нищо. —
Една загубена страна
на рицари и на плата..."
(Николла Вапцаров, из "Испания")
для сорок милионов солдата.
14.02.2022 г., Варна
"Има ли Православие у нас, има и български народ, няма ли православие, няма и български народ" (Васил Друмев)
Там Троица е куха дума
и просто мъртъв стар догмат,
а "бог" е хладен като чума,
не помнят думицата "брат".
Там няма где да се прекръстиш
или да пееш с пълен глас.
Там само дъвчеш и преглъщаш
и плачеш като педераст.
Ако случайно там се върна,
ще ида само да сера
на гроба на прехваления Вебер!
Тук тревиците даже са чужди,
а човеците хладни и зли,
звук на щори във шест те събужда,
пък заспал си пред първи петли
и безкрайни пространства
обрасли в гори.
Тук пресмятат дъжда и водата,
а реките им мътни влекат
през полетата мъртви снагата,
със която земята секат.
Тротоарите даже са пусти,
само сенките бързо вървят.
Завали ли, наляга те чувство,
че не пада, а съска дъждът...
А безкрайни зловещи и пусти гори!
Ех, далече, далече е още
мойта Пъстра и Нежна Земя!
Засънувах я още от снощи
върху Дортмунд дордето гърмя
грозен вятър, роден във горите им грозни!!!
* * *
Преди Австрия взе да просветва,
набразди се светът с долини,
по бърдата блестят и се гнездят
ситни нежни зелени елхи,
а Виена среднощ е разкошна!
* * *
При Унгария чак замириса
на цветя и на чардаш с гулаш,
а Балканът със Пирот засвети
с всички багри на есен ръждива...
Моя нежна Земя Пъстроцветна!
Черно мое Море до колене!!!
17.10.2021 г. под Пиротския Балкан
автор Дiана от Луцк
Откровения и благодать нарисованные мелом,
Показались все проблемы мелким делом,
Мы молимся и ждем ответа,
А когда приходит видим путь просвета.
Мы вместе Библию прочтем,
Писание то самое найдем,
Окутаемся Словом Живым,
Помазание потечет по клеткам грудным.
Одухотворенно служим и радуемся результатам,
Нет места в нашей жизни матам.
Мы знаем ради чего живем и стараемся,
Избегая искушений мы к греху не прикасаемся.
автор Дiана от Луцк
Луч солнечный падает вниз,
Создавая эффект неземного пространства.
Цвет листья багряный туман,
Окутывает твой тонкий стан.
Все волшебство творится вверху,
Красивый вид оттуда открывая внизу
И ты как будто паришь обладая,
Дарует наслаждение любовь неземная.
И скипетром с поднебесья управляя,
Ты творишь новый мир себя раскрывая,
Навстречу прекрасному спешишь,
Со всех сил к счастью бежишь.
"Полюшка моя, роднинка!" (Любе, из "Конь")
Ей, не спря да вали
тук в Дървесното Царство -
като къщи ели
пред очите израстват!
През минута вали
за секунди замлъква -
груби клони-стрели
във очите ти бръкват.
Ако имах сега,
бих изпил триста бири...
Моя морска снага -
иска все да се шири!
...Тука няма къде,
тук дърветата стискат.
Искам глътка море!
Искам гледка поле!
И на гларуси писък!
* * *
Няма призраци тук,
няма тук самодиви,
няма миди във лук,
няма улички криви.
Ех, да имах тромпет,
да е пълен със вино,
някак щях да помина!
07.10.2021 г., Северен Рейн, Вествалия, Везел
на жена ми Дiана Ангелова (Харчук)
Под облаците Слънцето се гуши,
летя над тях и слушам
на перките гласа,
а ми се пуши...
Те, облаците, май са с градове
на Ангели, напуснати отдавна -
там виждам ясно брегове,
а пък подир ливада равна
се вие замък върху Планина
и да - реки, морета, езера,
там само хората ги няма,
а на ливадата пиано,
край него кротък еднорог...
Кажи ми, спиш ли нейде долу
във Твойта Слънчева Галиция?
16.09.2021 г., от Небето над Молдова и Унгария
Все тъй с възторг.
година след година,
потъвам в Твоите Светини,
целувам те по ясните картини
със жадни устни, Грееща Родино.
Не ща пари,
ни трон, ни слава,
а стига ми, че костите си в Теб,
Разкошна Моя, мога да оставя!
Варна, 24.05. 2021 г.
Я слушай Ти за България,
цялото ми сърце е в Нея
(тая педя земя е даже самото мое сърце)
Да!
Пиленце от Украинския град Луцк (на границата между Украйна и Полша)
Мъничко си Ти като самата Нея (моята България)
и всяка капчица своя кръв за Нея аз ще пролея,
наложи ли се,
както и за Тебе,
* * *
- Стих ли е това? Истински ли е? - попитах я.
- Да! - каза Малечка.
"А колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива!" (Иван Вазов, из "Българският език")
на Галичанката ми /следва от "Урок I-ви"/
Ти, Зорице, със лъчици
гальом палиш моя свят
и го шариш със зведици,
дето мъчно се броят.
А, кажи им, тем що шушнат,
че съм буен, хулиган -
аз веднага, щом те гушна,
ставам кротък и засмян,
както пролетес Балкану
го обагрят в песенчици,
моя Топличка Звездице,
хиляди небесни птици.
Разкажи другарю, врагу,
също майци си кажи:
Не приставаш при бродяга,
а поет ще утешиш
с твойте златнички косици
и очички син-синчец,
Приднепровска Хубавицо,
цветен-меден мой прашец!
Варна, "Златни пясъци", 01.02.2021 г.
"От руйни тонове какъв разкош,/ какъв размах и изразитост жива!" (Иван Вазов, из "Българският език")на Идещата от Галиция Диана
Святославу (посвещено)
автор: Диана от Луцк
Я Ангел сошедший
с небес,
На помощь
прислана Богом сдесь,
Сияние прошлой
жизни нас свело,
Не страшно
теперь ничего когда рассвело.
И я та же что
всегда: лишь для тебя живу,
Сохраняя пил
воспоминаний дорогих,
Собрала волю и
силу в точку одну,
Чтоб дела любви
вершить на века,
Эта благодать на
меня снизошла!
Ты знаешь что я
пишу о тебе радость,
Ведь думы все
тобою наполнены всегда,
Любовь
непостижима меня к тебе привела.
Ты солнцем путь мой осветил,
Мой ум духом
своим просветил
И жизнь наполнил
смыслом,
Черпала я ласку
твою коромыслом.
Эта судьбоносная
встреча навсегда,
Меня от теплоты
твоего взгляда дрож пройняла
И я уснула около
тебя доверчиво обняв,
автор: Диана от Луцк
Зима прийшла і сніг присипав,
Мороз з всієї дурі всипав,
Новий Рік не за горами,
Ну же давай танцювати з нами.
По келиху ми вип’єм за здоров’я і удачу,
Для мрії я грошики потрачу.
Так добре мені давно вже небуло
І все погане вмить загуло,
Прийшла пора прекрасних перемін,
Його я чую-новорічний дзвін.
Подарунки й привітання до мене летять,
Сміх рідних і дежавю що руки тремтять
І феєрверки за вікном стріляють,
Мене дорогі люди в обіймах тримають.
Я знаю: так все й має бути,
Нехай ніколи не скінчиться ця прекрасна мить,
Вдалось мені всього здобути,
Це полум’я тепер ніколи не згорить!
на Разкошната от Луцк
Умра ли, нека да е лете
и нека да мирише на коняк.
Недей да плачеш, Малко Цвете,
опей ме в стих-стила "дьо Бержерак".
В стих-песен за Зелената Украйна
и нека, Цветенце, усетя
цвета на ваш'те диплести носии
и конския галоп край Днепър
сред полски танци и кушии,
където ти, Дете, си разцъфтяла...
И нека спя съня последен
с душа в очиците ти сини,
в дъха разкошен сладоледен
на прясно мляко със малини.
03.12.2020 Варна, "Златни Пясъци"
на Един Идещ Ангел
Ако случайно не дочакам
да видя твоето лице,
заклевам майка ти, щом плачеш,
от мен "по български" да ти чете.
Засмееш ли е, да ти пее
"по шопски" шарено - през смях
и нека твоят смях да се люлее
със песните, които аз й пях.
Да ти разкаже Бялата Славянка
за боя ни под Търновград
и как ухае на "Тамянка"
кръвта ни в Янтра, Звездопад
над Пирин нека ти покаже.
Да! Нека тук те доведе!
И в ада гордо бих разказвал,
че в Тракия оставил съм Дете
19.10.2020 г. Варна, КК "Златни пясъци"
на един Идещ Ангел
на Един Идещ Ангел
Слушай, Неродени Сине,
да, ще бъдеш част от Днепър,
но те заклевам във картини
да възлюбиш всеки метър
от на Нашите Разкоша.
Не най-важен е животът,
ни потомство, нито хлябът,
че в Небесната ни флота
са Бащите, дето падат
по очи, но не на лакти,
не на лакти и колени -
Господ не е в хладни факти,
а в полята ни огрени
от светла скръб по Христо Ботев...
17.10.2020 г., Варна, КК "Златни Пясъци
рецитира себе си Диана стиха за мен вокално на украински (записан ТУК в "Украинка")
Убият ли ме нейде "ей така",
да знаеш, Топличко Кокиче,
разцъфнало сред Северна Тайга,
че Теб последно съм обичал,
да знаеш, че ръцете ми са бели -
по тях не лепнат смърт и кръв,
но удрят само кат' шрапнели
(макар и да не удрям пръв)
когато силни газят слаб,
отменат къшей хляб,
но нивга гърбом из засада,
а всякога "лице в лице",
че паднал нивга не нападам,
но пак горчи от все сърце,
че удрям аз,
вместо да бият само мен.
* * *
Дочакам ли Те със дете,
от радост ще заплача -
да го погледам как расте,
подир на татко си разкрача.
А сетне ли?!
Потом да пусть стреляет!
видео превод за Малечка -Палечка:
Варна, "Златни Пясъци", 08.10, 2020 г.
Реши ли Той да ида в ада
(което Негово е право),
речи: "Не чакал е награда
за греховете си на дявол",
но... виж и още как просветват
по пътя ми следите от кръвта
и как мнозина ме съветват
да спра и всичко да "реша":
пари и секс, храна и пиво,
комфортно място за подслон,
а името да крета "живо",
дордето се разпадна кат' картон
под мътния порой на дъждовете....
Но, моля Ви се, Дево, погледнете,
че аз не съм продал до днес
ни капка чест,
ни къшей Правда
и като че, дете се радвам
на всеки благороден жест
и като някой се издига
до Кръст или заслужен трон
и че не крия как ми се повдига
на злото от изкуствения тон,
че без да мисля влизам в бой,
когато някак се разплачат
дете и стар, жена и слаб,
че няма да приклекна пред палача,
че пръст ще ям, наместо хляб,
но няма да изтрая да разпъват
пред мен пак Господа Христа
за пет пари или "файда",
широко крача, та се спъвам
и меся Ви погача със кръвта,
която подир стъпките ми капе
и нея Вам
за прошка ще подам.
Варна. 25.09.2020 г., КК "Златни Пясъци"
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна!" (Христо Смирненски)
