Те пак говорят за спартанците

И слушам "мъдростта"  на старците -
нали минавам тридесет и пет,
те пак говорят за спартанците,
за славата на гръцкия съвет,

за ятото с безстрашни кораби
на пристан пред вратите на Егея
и как, когато, нявга, може би,
на Изтока царете обеднеят,

ще дойде време за убиване,
защото всичките са престарели,
преди смъртта си, на отиване,
ще станат много доблестни и смели...

Но днес, простете, за децата си, 
а също и защото "няма смисъл",
ще надживеят всичко някак-си
и както Казандзакис е налисал,

безпомощните свои писъци
пред грозните, но наглите неправди,
ще впишат във "свещени списъци",
дордето пред вратата някой варди...

И слушам "мъдростта на старците",
пък имам двеста лева за билет...
Защо не тръгна със казаците -
минавам вече тридесет и пет!?

Варна, 19.03.2015 г. 

Веднага ме върнете във Копривщица!

Къде е шарена Копривщица?!

Дотегна ми от техните войни

и от полетата с картечници,

Катюшите сред речните мъгли...

Гробовете ни, тате, в Тракия,

покрити със изсъхнали треви,

поляните ни край бараките,

където слънце алено кърви,

не сменям за орли и знамена...

Ушийте ми баряк от ризите,

висящи по обесени тела!

И стъпвайте, когато влизате,

полека, като боси по стъкла,

              в дома на бесите и мизите,

                          където са прерязвани гърла....

и изнасилвани невестите

под слънцето на пустия мегдан...

Ни камък даже ще преместите,

дори тревичка, щото с ятаган

е шита, бодена и везана

   под ризите сред голия харман...

18.02.2015 г., Кремъл, Москва

Навън е рано за череши

Навън е рано за череши,
край къщите мирише на бетон,
треви и храсти бризът реши,
ще спя до десет в моя Авалон...

Прехвърлям листа си с адресите -
с коя да легна после тази нощ,
та утре, братя, кат' ме бесите,
поне да знам защо съм лош...

Варна, 1.03.2015 г.

На чаша с мляко ми приличаш

На чаша мляко ми приличаш,
със капки мед по тънките стени...
Кажи, когато се събличаш,
дали са като тичащи сърни,

гърдите ти, а щом се смееш,
гърми ли дъжд по къщния улук,
какво те кара да запееш, 
разказвай ми, не спирай, щото тук,

където пътищата свършват
и зрачи мрак настъпващият ден,
а птици не летят, а бършат
с криле небето, падащо над мен,

умея само да наричам
нещата със различни имена,
но с още сила да обичам,
събирам думите във стремена...

Варна, 27.02.2015 г.