на Христина
/следва от "Маргаритка"/
Старият Завет, Маргаритке, е Книга за Човещината... Тя е многообразна тая човещина - ту буйна, ту смирена, ту въставаща, ту предаваща се, ту тържествуваща, ту отчаяна... Колебаеща се във всичко, но в едно непоклатима - доверието в Бога и в това, че Той я приема, каквато и да е тя в проявите си, с едно само условие - да е пред Него гола и открита... Давид иска и получава, получава често и това, което въобще не му трябва, като горко пати сетне в последиците от неустоимите си желания. Давид е танцуващият, лудуващ и воюващ Човек и в това дотам се уподобява на Христос Всечовечния, че се именува преимуществено негов баща (по плът), Давид толкова обича децата си, че почти нищо не умее да им откаже, така както и сам на себе си и както Небесният Отец дава Единородния си Син, с Който Са Едно, Любимия Си Син, за да не погинем ние, така и Давид е готов да даде и живот, и Царство, за да оцелее разбунтувалото се против него негово дете - Авесалом.... Соломон пък е мъдър в любовта, затова го наричаме Премъдър. В това облагородява буйната любов на Давид, умъдрява я. Соломон не иска "на всяка цена", не воюва "на всяка цена", не настоява "на всяка цена" да побеждава и да получава, както ти разказах за отношенията им със суламитката предния път...
А сега ще ти разкажа за св. прор. Йона. За тоя пророк на Бога, който не искал въобще да стъпи в Ниневия, за да проповядва и пророкува за скорошната й гибел по заповед на Бога... Мотивите му ли?! Не страх, ами нетърпимост, граничеща с омраза към Ниневийците, разочарование пълно и дълбоко, желание и готовност да избяга от тези хора, да се скрие от тях в смъртта, на морското дъно, където се и озовава по стечение на обстоятелствата, хвърлен от кораба, с който бяга в обратната на Ниневия посока, от хора като тях... Самият Йона обяснява това в края на книгата си, възмутен в разговор с Бога, като Му казва "в очите", че точно това не одобрява, че точно от това се е опитвал да избяга, че е знаел, че мисията и проповедта му са целели не гибелта на Ниневия, а нейното покаяние и спасение, което се и случва... Но не в броя на дните, прекарани в корема на едно морско чудовище, преди да бъде изплют от него жив и здрав на Ниневийския бряг, от който така панически бяга, е толкова подобието му с Христос. Йона е три дни и три нощи в корема на погълналия го кит, а Христос не е в гроба толкова време, даже с много старание няма как да видим дори да "засяга" престоя на Господа в гроба три денонощия. Библията обаче не е математика, както не е математика Човекът, колко по-малко пък е математика Всечовекът?!... Христос се бори, за да ни изтърпи, веднъж даже се провиква по тоя повод огорчен "Докога ще ви търпя?!" Сподирян от заварените си братя, които и майка му се опитват да въвлекат в това, за да бъде силом прибран у дома си, защото бил "луд", неразбиран от самите Си Апостоли, продаден от единия за смешно дребна сума, мразен от "колегите" Си - проповедници и "пророци", а народът, когото Той масово е изцерявал и възкресявал от мъртвите децата му, изисква разпъването Му на кръст. Накрая Христос, извръщайки Лице от хората, се обръща към Бога Отца, защото вече никого не иска и не желае. И точно както при Йона, така и в Гроба на Господа, иде Бог накрая, за да утеши, изцери и възкреси чрез Своето нежно присъствие, със Своя Свети Дух да вдъхне отново живот в творението Си Лично.
"Дуйни ми, дуйни бел ветре, разтопи бели снегове, отвори пътя за Драма... Во Драма искам да идем!" (македонска песен)
Тука слънце студено искри,
а морето бумти на засечки...
Километрите - триста по три,
но защо ли да има пък пречки
да ти пратя две шепи парфюм
през небето по бистрия вятър?!
Пак торбата ми пълна с тютюн,
пак играя във стария театър
на "добрия" (уж "лош") Робин Худ
(тоя път е обаче без курва)
с водна чаша коняк против студ -
тя бутилката толкоз и струва -
колкото моите курви накуп.
* * *
Ех, върни ми по белия вятър
на гласа си копринен звъна!
Варна 02.01.2019 г., автобус 22
