Я кохаю тебе

21 (Тракийско болеро)

Украинка

автор Диана (белая как молоко, залотая как рожь, как весна молодая)

посветено на... мен

Світанок серед ночі

Любов прекрасна як рози бутон

І не нанесе більше злий рок урон,

Сіятиме зірка високо в небі,

А сонце світитиме щоранку для закоханих

Й не закінчиться насолода для двох життям зморених.

Вільна від старого: відроджена світанком,

Буде славно співати цим ранком,

Про любов свою ту що в серці хранить,

Її порив душі палає яскраво-не згорить.

Вона ніжно його хоче і нетерпляче жде,

Живе ради нього і ради нього вмре,

Не бачить нікого: лиш його і лине до нього всім єством,

Думає про нього коли встає і коли засинає крепким сном.

Не думала що покохає знов бо вичерпались сили,

Та зійшло благословення не одній пережидати зими,

Тепер її світанок розігнав серед ночі пітьму,

Заполонивши собою її всю досхочу.

III-та Възторжено-патриотическа песен

на Народа ми, който днес би депутатите си майко-продавци с яйца и домати пред Парламента

следва от II-ра Възторжена Песен 

Шоплукът - пъстър от разкош,

а Тракия ръми във песни, 

прелива Добруджански кош,

Балканът в хребети е тесни,

а Пирин тропа по Небето,

пък Рила моли Бог без глас...

Ех, Дево! Сякаш че Детето

родила Си Го между нас!!

Напускам ли Я, мъката ме къса,

помисля ли Я, плача от възторг.

Умра ли, нека гроба ми огласят

все песни за Приморския ни Полк.

* * *

Ще "спя" във Теб, докат' Те има,
а тръгнеш ли, ще стана от прахта -
във глад и път сред лято-зима
ще Те открия и ще Ти река,

че няма да ме има подир Теб
ни в Рай, ни в ад, ни в гроб, ни в клада
и не за вино, камоли за хлеб,
ами за Теб щурмувам ада!

13.08.2020, Варна, КК "Златни Пясъци"

Втора Възторжена Отечествена песен

I-ва Възторжена Песен - ТУК

на Златните деца на България, на двадесетгодишните хлапета, които щурмуват съвестта ни пред Парламента под Трибагреника.

на мръсните ченгета и гербаджийските мутри, които ги пребиват, дето майките, жените и сестрите им мъртви ще ги целуват, когато мъжете в Отечеството станем

От Родопа прелива във Искър,

пък след Искър се връща в Свищов,

Раменете Й Голи притискат

на Небето бездънния ров.

При Марица е жълто-зелена,

А при Варна цъфти в синина,

пък Балканът над село Елена

е Планета, а не Планина.

* * *

Леле! Сладко!! Добре се умира

пред Вратата, където на реч

си се учил и дето прибираш

свойте мисли дори отдалеч.

* * *

Мойте мъртви в пръстта й се вплитат,

мойте живи от нея растат,

за последно дори бих поскитал,

за да вдишам последния дъх

аз от Нея – от тьонката снажка

и от Витошко бяло лице,

а във шепите с пръст Карнобашка

ще се кръстя с взривено сърце

сред тревите на Рила и Пирин,

при реките на Дървен Пирдоп,

та да легна пречистен и мирен,

не от болка умрял, а в Любов....

Девети август, Варна, КК „Златни пяссъци“