на жена ми от Луцьк
Напълзяха ме черните дяволи,
тях отдавна ги знам в полусън,
ала вече са тия запалили
огън леден и в сън и навън.
Разцъфтели и в сок са черниците
и кървят през комшийския плет,
но в гърдите ме пляска с камшиците
и очите дере като трън
подранилата есен отвън.
Със години съм пил от бутилката,
но сега сякаш гълтам стъкла...
Мила моя, коя ли е билката
да прогледам през тая мъгла,
през която търкалят ме дяволи?
12.10.2023 г., Варна
