на /.../
Ако някой ден, пиле, не дойда,
значи няма ме в белия свят,
ама ти и тогаз ще си мойта
нежна радост... Щом всички заспят,
ще те галя с душа, вместо с длани,
без очи ще те гледам как спиш...
Ех, сърцето ми, цялото в рани,
подарявам без страх да държиш.
* * *
Че нагледах се в чет'ри десетки
мръсни зими с отровни лета
и на ад, и на смърт, и на сметки,
и как мре сутринта любовта,
как купуват сърца за монети,
как продават жени и деца...
Мойто Слънце отдавна не свети,
а Луната виси - обеца
на раздрано небе със комети,
потопени във студ и във лед...
Но гърдите ти, Мъничкко Цвете,
са по вкусни от мляко със мед!
А във двете очи теменужни
бих потънал и леко умрял...
Мразех сини очи, че са "сложни",
мразех, казах ти, гръб млечно-бял
и не вярвах в красиви и руси,
пил съм с тях и съм ял шоколад,
ама сутрин уплашен съм бърсал
тез' целувки, които горчат
през деня върху цялото тяло,
щом останат да парят по мен,
сякаш спал съм в гнездо пепеляно
на змии и смърдящо на тлен...
* * *
Говори ми за водка и блини,
за Москва с Православния звон,
окъпи ме в' вълните му сини
на Прекрасния, Тихия Дон.
* * *
Не, не вярвах в малинови устни,
нито в кожа кат' ягоди в сняг,
но бедрата ти цвете са вкусни
както бял шоколад със коняк.
Твърде стар съм да бъда различен,
твърде много лъжи съм видял,
ала зная до кръв да обичам
и примирам над скута ти бял.
* * *
Ех, така е, Красива Хлапачке,
бил съм с много различни жени,
по една и по две са през крачка...
Да се хваля?! С какво? Че тежи!?!
Не е мъжко това, че заспивах
върху потни тела все пиян,
сякаш яздил съм просто кобила,
сякаш пил съм от мръсен буркан.
Мореока, жадувал съм теб,
а когато очите ти светнат
(мляко мое, с канела и мед),
пък страните ти алени трепнат
от възторг, щото гледаш във мен,
хем съм горд, хем щастлив, хем засрамен
колко мръсен дочаках тоз' ден -
осквернен, омерзен и ограбен,
а пък Ти - от коприна и лен.
Варна, 05.12.2019 г.