петък, декември 27, 2019

...Нито даже в далечна Галиция


/на Х./
"Под велом магле звецка Осми Козачки Пук" (Djordje Balasevic, "Galicija")
Днес на "Петко Напетов" на ъгъла
две хлапета играят на "бой",
а земята под мен си е тръгнала,
че съм трета неделя в запой.

Тъй се "пости", Лаленце, Моряшката,
тъй се търси Родения Бог,
тъй се стъпва, широко, хъшлашката -
колко толкоз пък да е висок

и на ада им валът защитния,
че и древният негов "творец" -
нито в Шеруудски лес, ни в Галиция
има втори по-точен стрелец

като мен, щом засветкат във тъмното
злобни юди и гнусни змии.
Ех, гърмя и сека до разсъмване
сред тютюн и просташки псувни...

А щом съмне, все сядам да плача...

Варна, 27.12.2019 г.

събота, декември 14, 2019

Ех, как обичам да се смееш!

на /.../

Разсмиваш се, когато кажа:
Пази ме, че ужасно съм влюбчив -
привидно хулиган от плажа,
пък то е жест, рисуван със молив...

Не съм побойник и развратник,
а просто тъй... се нося из града,
не знам да взимам наобратно
ни чест, ни даже спукана пара.

Макар да зърна как се бия
(единствено и само зарад' теб),
видя ме също колко пия
(кат' пукнат мех в потъващ речен шлеп)

* * *

Но как обичам да се смееш!....

Варна, 14.12.2019 г.

четвъртък, декември 12, 2019

Декемврийска


Декември, Месечината се лее
по хлъзгавия, каменния бряг,
морето сиво зад мъглите зее,
а въздухът - по-тежък от коняк.

И точно тук пътеките са пусти,
насреща зяпа празен камион....
Какво чудесно време за "изкуство":
Балада на последния патрон

в играта ми "по руски" на рулетка,
поредната за чест и за любов,
пищовът с барабанната му клетка
е моят стих накуцващ и суров...

* * *

И ето, мойте мъртви се събират
край болното, но топлото сърце...
Кой казва, че душите ни умират
и не оставят даже петънце?!

Ех, ето ги - бащите и дедите,
оттатък пък другарите мълчат.
От вас се иска само да решите
да седнете край призрачния път.

Тогаз и те полека ще насядат,
а словото ще стане на курбан,
отсреща пък през звездната ограда
ще светне пак Тракийският Балкан

и Другата, Небесната България.

Варна, 11.12.2019 г.

четвъртък, декември 05, 2019

Мариина песен


Богородице, вънка вали,
а сърцето прелива от вятър,
пък смехът ми не спря да гърми
като плач във кварталния театър.

На Сина си, те моля, кажи -
хем съм лош, хем пък мога и още,
но духът ми след него кърви,
щом запия самичък и нощем.

Кръста-рана на Голия Хълм,
че обичам до сълзи да гледам...
Доста лош съм, макар и не зъл,
също рядко съм някому предан,

че обичал съм все на инат,
любовта ми е някак-си вълча -
не деля нито враг, нито брат
срещу бурята щом се опълча

твърде рядко при туй "за добро",
много често е "просто за битка",
както нося и нож, и дърво,
тъй понявга поднасям и китка -

по прищявка, без срам и напук...
Ала ти на Сина разкажи Му,
че единствено Нему дотук
съм написал най-честните рими.

Богородице, мила, вали...

Варна, 05.12.2019 г.

А пък ти от коприна и лен...


на /.../

Ако някой ден, пиле, не дойда,
значи няма ме в белия свят,
ама ти и тогаз ще си мойта
нежна радост... Щом всички заспят,

ще те галя с душа, вместо с длани,
без очи ще те гледам как спиш...
Ех, сърцето ми, цялото в рани,
подарявам без страх да държиш.

* * *

Че нагледах се в чет'ри десетки
мръсни зими с отровни лета
и на ад, и на смърт, и на сметки,
и как мре сутринта любовта,

как купуват сърца за монети,
как продават жени и деца...
Мойто Слънце отдавна не свети,
а Луната виси - обеца

на раздрано небе със комети,
потопени във студ и във лед...
Но гърдите ти, Мъничкко Цвете,
са по вкусни от мляко със мед!

А във двете очи теменужни
бих потънал и леко умрял...
Мразех сини очи, че са "сложни",
мразех, казах ти, гръб млечно-бял

и не вярвах в красиви и руси,
пил съм с тях и съм ял шоколад,
ама сутрин уплашен съм бърсал
тез' целувки, които горчат

през деня върху цялото тяло,
щом останат да парят по мен,
сякаш спал съм в гнездо пепеляно
на змии и смърдящо на тлен...

* * *

Говори ми за водка и блини,
за Москва с Православния звон,
окъпи ме в' вълните му сини
на Прекрасния, Тихия Дон.

* * *

Не, не вярвах в малинови устни,
нито в кожа кат' ягоди в сняг,
но бедрата ти цвете са вкусни
както бял шоколад със коняк.

Твърде стар съм да бъда различен,
твърде много лъжи съм видял,
ала зная до кръв да обичам
и примирам над скута ти бял.

* * *

Ех, така е, Красива Хлапачке,
бил съм с много различни жени,
по една и по две са през крачка...
Да се хваля?! С какво? Че тежи!?!

Не е мъжко това, че заспивах
върху потни тела все пиян,
сякаш яздил съм просто кобила,
сякаш пил съм от мръсен буркан.

Мореока, жадувал съм теб,
а когато очите ти светнат
(мляко мое, с канела и мед),
пък страните ти алени трепнат

от възторг, щото гледаш във мен,
хем съм горд, хем щастлив, хем засрамен
колко мръсен дочаках тоз' ден -
осквернен, омерзен и ограбен,

а пък Ти - от коприна и лен.

Варна, 05.12.2019 г.

четвъртък, ноември 28, 2019

Във светло-нежна златна каравела


"Колко е страшно да бъдеш влюбен / на четиридесет години" (Любомир Левчев/
на /.../

Две-три изпушени цигари
и пак вибрира под петите Мостът,
а мене пак ме изпревари,
сърцето, дезертирало от поста.

Зад мене моите другари
учудено по пътя ме сподирят
с очи. Пред мене пък рибари
във мрежи камъни събират.

Светът ми вече не е шарен,
очите пъстри всичко са видели
и изгревът дори попарен
не ври от цвят, а пада на шрапнели.

Изпрана бялата ми риза
"гърми" по мен от бриза по Предела,
където Господ все не слиза
със светло-нежна златна каравела,

обаче пак те чакам, Мореока... 

28.11.2019, Варна

събота, ноември 16, 2019

Напразно смел във мръсната мъгла


на /.../

Навън Луната прикървява,
нагазвана от идещия ден,
ноември вече застудява
и сякаш пее някакъв кретен,

се блъска вятър в голите дървета,
на прах са вече жълтите листа,
тук иде зима, за да ме ошета
и пак да ми припомни старостта.

Брадата ми е полубяла,
косата също свети тук-таме
и с всяка следваща раздяла
се чувствам изоставено хюмне...

Недей, постой, сърцето ме прибожда,
тъй сякаш там трошили са стъкла,
приплаква в мене като болна рожба,
напусто смел съм в мръсната мъгла.

Варна, 16.11.2019 г. 

сряда, ноември 13, 2019

Където бризът люляк роши


на ...

На мед във сладко от смокини
ухаеш в Синия ми град.
Ако пък утре си замина,
защото всички чака трап,

търси ме в люляка разкошен,
цъфтящ над черната ми прах,
от бриза гален и разрошен,
поникнал, щото те видях.

Варна, 13.11.2019 г.

понеделник, ноември 11, 2019

Мореока (IV-тата Женска песен)


"В кръчмата накрай града /  най-необичайно срещнах случайно / старата любов на дансинга" (Тони Димитрова)
Пак мъгла, но пък... ясни очи.
Тоя път май очите не лъжат,
а целувката сладко стипчи...
Прегърни ме, ужасно съм тъжен!

* * *

Бяха "силни" - с жени и с деца
бяха "смели" и зли непристойно,
бързи бяха да чупят сърца...
Целуни ме по всички пробойни!

* * *

Бяха мръсни докрай към добрите
и се смееха с глас с всяко зло...
Погледни ме, дете, във очите,
още днес ще ти кажа защо

аз не свикнах с това подир тебе -
удрях вятър и в бури гърмях.
Бях отчаян и сам, но не дребен:
с моя Бог подир Кръста кървях.

* * *

Я ги питай (те все са почтени -
всичко "знаят" за "чест и закон")
що са гнусни и подли, и скверни?
Ей, сера им на тоя нагон:

да погубят изгубено слънце,
да подпалят умираща ръж,
да настъпят покълващо зрънце...
...Ех, гушни се и здраво се дръж,

че те водя чак там, дето свети
върху злато Христовият Ръст,
с вместо гвоздеи с ясни комети,
а Мъжът е Изправен на Кръст,

щото Кръстът, дете Мореоко,
не е уред за срам и позор,
нищо не е пред него високо
да закрива пред правия взор

от мъжа, който нежно обича
                       само ясни очи зад мъгла...

                  Варна, 12.11.2019 г. /по повод на една "случайност"/

събота, октомври 26, 2019

Старый Дед, не пугайся о мне...


Старый Дед, не пугай ты меня
(знаю я, от фашистов ты был передраный)
Старый Дед, не пугайся о мне -

Хитры я:
крестянский Отец мне откормил...

Роднинкие Тракийские хаты
во кровю вас не зря рисовать,
золотой и волшебный туманы,
а рекою несет древный клад...

Варна, 25. 10. 2019 г.

вторник, октомври 22, 2019

Кроз звезданим ћуприjе


Христини

Кад у малим сатима пред jутра
свиле мене повуче на зла,
пробудим се - кафицу три гутља,
црна пљуга - белим плучама.

Свиле нек' да опет терат -
успомени - бољ и jад...
Ма си светла, ма си бела -
белиjа от Бели Град!

Пa ми иде да отпевам
преко ноћи, комшиjе -
теб да певам ноћим целим
кроз звезданим ћуприjе

Варна, 22.10.1018 г.

понеделник, октомври 21, 2019

А люблю я настолько Болгарии...



Моя Сербия, древняя Бабушка...
Эх, Россия, глубокая Мать!!!...

А люблю я настолько Болгарии,
что без кров я копейк' и не взять!!!

неделя, октомври 20, 2019

Чак до самог мога дна

о Х.

Цвеће драго, дали спаваш?
Дали чуjеш ме у сну??
Дали знаш да осиjaваш
мен до самог' мога дну?!?

Jели знаш, када ме свиje
jад и мука - сами Враг,
аj поврага, ja некриjем -
осмех твоj ме чини благ...

Цвеће ситно, jели переш
              с косом своjем звездароj?

Варна, 20.10.2019 г.

Пусть душа разплесаем


Нет, сегодня не пахнеть моя Земля,
Мои мертвыйх мне в сон не целует,
не привидеться Керн и Лиля,
только пию и курю, выплюваеть

и опят материть, 
    и опят зажигаеть
              душу на костер,
                     которой я сам
                                 на приказ
                                      провожаю

в конный строй
                    во троем,
                            Бог прости,
                                    сам ее разстрелю...

Не поэт я, не из богема,
                  а  в стишки мои только мне
                                               в пьяном сне
                                                          сам себе изпугаю...

Эх, картины на моем земле!
Эх, ребята мои мертвые!
Вам душу провожат, а потом сам иду.
Наливай,  разливай -
пусть душей разплесаем.

Варна, 20.10.2019 г.

Реци ми само, аj реци, Лане...


на једној Брезици


Jел' можеш ти мени казати
где jе таj ситан-златан песок,
у чим jедрима Суце спазило
првих лучем до свом задних рок.

Реци ми само, jел' могу сести, Лане
и теб да сањам са очим отвореним?
Ja нећу и мислима да те дотакнем,
а само дахом (Без додира!),
               пољбим уснам аленим...

Варна, 20.10.2019

събота, октомври 19, 2019

Ех, Матушка (для Апреля)


Ай, мать моя, п'чему не встали
(и что устрашивалo нас),
как в Апрелю, когда вставали
мужиские с кокую старсть.

А смерть?? 

Какая прошлость
(с какую будуще для нас)....

Ех, Матушка, п'чему мы всем не встали?!


(Варна, 19. 10. 21019 /след разговор с 85-годишната рускиня Нина в една градинка - когато аз пих ракия и я слушах ракия, а тя говореше)

четвъртък, октомври 03, 2019

Точно в тоз', извинете, аспект



Резултат с изображение за тракийци
"Ой, поле широко!" (българска народна песен)
Осолен, въззелен кислород...
ранна есен във жълти шевици,
озверял и подплашен народ -
над морето умират звездици,

мръсен дим и ракиена пот...
А аз пак "запознавам се" с Вазов:
над гробове и пепел народ
как танцува, отдавна доказал,

че играе така само трак...

Извинете, но в тоя аспект
таз' Страна е Единствено моя
във един бастион непревзет -
песента през полето след боя.

Варна, 3.10.2019 г.

петък, септември 27, 2019

...Ако Господ случайно е там



Покрай Парка - обществен клозет,
две-три лелки обсъждат чевръсто
тоя климат в града ни проклет,
мръсен, солен, еснафски задръстен...

Ех, да имах пари за билет,
отлетял бих до края на Пътя
да извикам през Звездния плет,
да надвикам чак Звездния тътен,

ако Господ случайно е там,
да Му кажа, че туй не е редно,
че не струва за постен курбан
тоя евтин живот "все надребно".

да попитам дали онзи Хълм
е насечен от Кръста напразно
и Венецът от клони на трън
е забоден в Челото с желязо...

Варна, 27. IX. 2019 г.

петък, септември 13, 2019

Отечество



Пак ще кажа какво е Отечество:
То е светлата пръст на Пирдоп,
то е грозното мое пророчество,
че ще легна в Другарския гроб.

Пак ти казвам какво е Отечество –
Непознатият брат в Карнобат,
Луда Камчия синя препречена
пред морето на родния Град.

То е бялата врана над Враца,
дето Ботев написал е стих
със кръвта си пред всичките Братя
и е легнал в Балкана й тих.

Варна, 13.09. 2019 г.

събота, август 31, 2019

По "Дондуков" продават вълшебства


на Христина

Застудя
       и Градът заумира...
Тия дни, щом реша да вървя,
       ще прелея пътеките с... бира...

* * *

Само миг ще погледна назад -
като стигна Балкана при Шумен,
тия смугли жени в моя Град,
завещавам на Залеза румен...

* * *

Като стъпя на "Витошка" в пет,
ще ти пратя по първия срещнат
две-три ружи, завързани в плет
с' заек в шапка, опулен и стреснат...

* * *

Ех, дотегна ми, стига съм слушал,
че съм вечно пиян хулиган,
че не спирам да псувам и пуша,
че затуй съм нещастен и сам...

А съм сам, че съм сбъркал "декора":
в моя Град се ебат за комат,
все едно със прасета да споря
за "Вселена, Човечност и Свят"...

* * *

Зажуми, да погледам как дишаш,
замълчи да ти чуя дъха...
Ех, на мляко в какао приличаш
и миришеш на цветна леха...

По "Дондуков" продават вълшебства:
там ще срещна приятели пет,
ще ти пратя един да прошепне,
че ухаеш на мляко във мед,

а пък втори да каже как чувам
като спя да се смееш наглас,
че не зная за теб колко струвам,
но за мене си свидна до бяс...

Варна, 31.08.2019 г.

понеделник, август 12, 2019

Песен за едно Врабче


"Ускок се, Славке, не люби:/ Радою майка гората,/ Радою либе сабята" (из старинна народна песен, Вазов, "Светослав Тертер")
на Христинка

Когато Месечината кърви
и всеки час е тиха драма,
по покривите вятърът върви,
в главата ми трещи камбана,

да зная искам ти, че спиш
и че си здрава и спокойна -
Луната нека си ръмжи,
през мен да веят сто пробойни,

в нозете да пълзят змии,
по мене да пирува врана...
Ех, само ти, детенце, спи,
че си най-свидната ми рана...

Тъй нежно нивга досега
не съм пресичал планините,
когато духом разсека
земята, пътя, че и дните,

за да те видя през мъгла
как светиш като Ясно Слънце
и през ухото на игла
да ти пошушна, че си Зрънце,

което в леден зимен ден
земята крие да го топли,
така си цялата у мен,
очите ми пък бистри локви,

които само теб поят,
за други има в тях отрова,
у други кокали трошат
и съм пиян и Казанова.

Но ти си светлата ми страст,
да, ти си всичко, дето искам,
да е последният ми час,
пак тебе нежно ще описвам

как сред сърцето ми туптиш
като врабче, люляно в длани...
Ех, нека само ти да спиш,
пък мен да щат да късат врани!!

Варна, 11.08.2019 г.

сряда, юли 31, 2019

Таз' война да е ще и последна

"Не питаj ме ни зашто сви керови замном лаjу" (Балашевич)
на приятеля ми отец Стоян Костов /поискано посвещение/ 

Таз' война да е ще и последна!
Аз не зная друг начин да бъда приет
вън от ада, когато си легна
в тая моя земя, от която съм взет.

Ти, Христе, да ме видиш и чуеш,
(туй поне го умея добре)
щом ботушите бойни обуеш
и бездруго докрак ще се мре.

* * *

Стискат хляба и в зъби душата,
ех, умират от страх да умрат!
Днес обаче аз друго пресмятам:
колко време ми трябва за път,

за да стигна ръба на Земята,
дето Слънчице само тупти,
пътя в песни и битки отмятам
(чуждо куче след мене ръмжи)

Таз' война да е ще и последна,
                  ще живея докрай по ръба...

Варна 31 юли, 2019 г. 

понеделник, юли 29, 2019

Не смея даже да попитам...


на Христина

Не мога да стоя спокойно
сред тоя сивкав облак от тютюн,
пиянствам, пуша непристойно
и кашлям сякаш глътнал съм бастун,

очите тежки и присвити,
тъй сякаш адът гледа ме през тях...
Дори не смея да те питам:
обичаш ли поне каквото бях,

блестят ли в Гараовско череши,
дали все тъй страните ти цъфтят,
когато вятърът разреши
косите ти и щипне по носа?

Не смея... Мътни са ми дните
и думите ми жилят кат' игли,
а ти, когато си сърдита,
сърцето ми трижд' повече боли...

Варна, 29 юли, 2019 г.

събота, юли 27, 2019

Но знам да галя като пея


на Христинка

Тежи ми, Цвете, страшно ми тежи:
тежи ми всяка глътка кислород,
месото пък мирише на змии,
водата на урина и на пот!

Влече ме, дърпа ме у нас
във стаята до овчите кошари,
на три разстрела до Бургас
със четири изпушени цигари

до ягодовите лехи
и храста с черните къпини,
където сутринта дъхти
на хляб и сирене с маслини,

където на железния креват
Баща ми ме научи да се смея...
Дотегна ми от грозния им свят...
Но още знам да галя като пея.

27 юли, Варна

четвъртък, юли 11, 2019

Молитва за децата на Родината


"Две неща аз търся на земята" (Шандор Петьофи)

Три неща ме хвърлят във екстаз:
путка, водка, бой за правда...
Ти Иисус, прости, не е за нас:
Словото ти друг ще радва:

нявга утре наш'те синове -
ще работят, спят спокойно,
че на днешните си бесове
с кръв сме сложили намордник.

Варна, 11.07.2019 г.

вторник, юли 02, 2019

Все по-трудно ми става да дишам

След "Бенковска" оградите пукат,
а по Моста потичат мъгли,
мръсен вятър през кръста те чука
и в гърдите забива игли.

Тоя Мост посреднощ е опасен -
жълти сенки по него пълзят.
Хоризонтът? Да. Уж е прекрасен,
но русалки под тебе свистят.

* * *

Не преминах сега, не се справих,
толкоз често съм тъжен и зъл,
да се смея до сълзи забравих -
де отивам, отгде съм дошъл,

мойта риза е вече на дрипи - 
таз', с която погребах другар,
все по-често бутилката пипвам
рано сутрин, а листът е бял...

Нито стихове, нито памфлети -
не желая да драсна и ред,
в чаши днеска са мойте куплети
и две педи не виждам напред.

* * *

На 15-то число съм усмихнат,
щом стъкмя по "Еконт" армаган...
Моите песни полека утихват -
как се пее все злобен и сам?

Сутрин рано трещя и ругая,
ритам котки и псувам жив свят,
щом флиртувам сега не играя,
а говоря за секс със коняк.

Не познавам човека отсреща -
в огледалото сякаш е друг,
снощно вино ме стяга във клещи -
по тила сякаш бие с юмрук

Не желая, не знам, не умея.
Все по-трудно живея и пиша,
все по-трудно се будя и пея,
все по-тежко ми става да дишам.

Варна, 02.07.2019 г., Златни Пясъци

понеделник, април 08, 2019

Българско болеро


на Родината

Попей ми в 7/8-ми терирем,
попей ми, слънце мое ясно...
Ей, знаеш, хляб да нямам да ядем,
за Теб в сърцето не е тясно...

Мъниче, окръжена си отвред - 
чакали вият на умряло,
а пък мъжете, дето са във Теб,
продават бялото ти тяло

за хлеб, сапун и две пари...
Но пак за мен си ясно слънце,
по Теб кръвта ми само ври
и всяка фибрица и зрънце

от мене дишат все заради теб...

Варна, 8.4.2019 г.

понеделник, февруари 18, 2019

Разцъфтяла е Правата Круша


Едри крачки по мойта Земя...
С цяло гърло пак пея и дишам,
пак разправям са чест и съдба...
А пък ужким дошло бе "до гуша"?

Не до гуша! Да ще до таван!
Аз не мога оттук да замина!
Ще си шия от бриза саван -
ще си "ида" чак щом се спомина!

* * *

В Нея Тате е легнал да "спи" -
там под правата, сочната круша.
Над Другари трева пък цъфти:
чак ми иде да вия от ужас...

Но не ще си замина оттук,
нека бъда не бит, а търбушен -
мойта обич е моят юмрук,
тука искам дъжда си да слушам!

18.02.2019 г., Варна