на Родината
Попей ми в 7/8-ми терирем,
попей ми, слънце мое ясно...
Ей, знаеш, хляб да нямам да ядем,
за Теб в сърцето не е тясно...
Мъниче, окръжена си отвред -
чакали вият на умряло,
а пък мъжете, дето са във Теб,
продават бялото ти тяло
за хлеб, сапун и две пари...
Но пак за мен си ясно слънце,
по Теб кръвта ми само ври
и всяка фибрица и зрънце
от мене дишат все заради теб...
Варна, 8.4.2019 г.
