на Диана
Пък вече на кафе миришеш
Понявга Юг е много кървав,
понявга Юг не диша, а дими -
слънца по хребета му гърбав
изтичат между вълчите следи...
Понякога пък много рядко,
все пак понякога, нали,
щом спреш замалкo, уж за кратко,
където хладен дъжд вали,
не бие, ами просто пръска
и мие мръсен прахоляк,
и кротко пее, без да съска,
а къщите обръща в бряг,
тогава Югът се събира
под стряхата, където спиш
и може друг да не разбира,
но ти разбираш, тъй че, виж,
какво ти нося с вкусни устни
преди денят да припече,
с мъгла прозорците са мръсни,
сънят по клепките тече,
пък вече на кафе миришеш...
Белград, 03.05.2012 г.
За спящите под камък бесове
Остана Пирин доста надалече
и вече не мирише на барут.
Земята след Родопа се съблече,
окъпана и рохкава за труд
и Тракия се лее без не свършва,
и влива се в морето при Бургас,
a щом потта ти в кърпи позабърша,
планирам да те любя всеки час
и да поспиш, дордето мръкне,
пък аз да готвя миди със ориз,
вълна във бряг дa гръмне и дa млъкне,
а сетне да те плъзне като бриз
езикът ми, със който ще напиша
по светлите ти голи колене
за топлата солена зимна киша,
за пролетното пеещо море,
за лятото в разпръснати рапани,
за есенните златни часове
с пътеките из Парка издълбани,
със спящите под камък бесове…
Варна 09.05.2012 г.
Да те срещна при къщния праг
Стига толкова мръсен екстаз,
днес ще бъда роса върху зрънце...
Я кажи, тая сутрин у вас
през прозорците влезе ли слънце?
Тая сутрин, когато си там,
а от мене стои само риза,
два пакета тютюн във буркан,
сръбска карта в паспорт с руска виза,
моя пот от чаршафите още
дали мокра във шепи държиш?
Колко пъти събуди се снощи?
Аз пък буден ти писах и виж,
как се връща назад, даже тича
да те срещне при къщния праг
и не чака, а там те съблича
вятър сякаш от покриви сняг.
Варна, 18.05.2012 г.
σας ευχαριστώ
Над Марица надстрелват се чайки,
разходи се, Госпожо, да видиш
колко златни съкровища малки,
ще намериш дори без да дириш.
* * *
Дали помниш минутите мръсни,
като в глухите утрини чаках
с кръв по пръстите галих и кръстих
всичко, дето пред тебе оплаках,
не защото "едничка разбираш",
но пък мога и тъй да го кажа,
а че знаеш - когато умираш,
как ти трябва "човечност на стража"
да те пази от луди и бесни,
да се моли със тебе да съмне,
да ти шепне възкресните песни,
ако мъртво небето ти гръмне
и когато те бият през кръста,
през лицето и дето заварят
сред мъгла и отровна, и гъста,
без да светят, направо изгарят
не звезди, ами пусти планети,
дето падат на дъжд от шрапнели
като гробници скални, проклети,
като камъни огнено-бели...
* * *
Днес обаче Марица е в чайки...
Варна, 27.05.2012 г.
Изпрати ми сълзите си в стомни
Проплачи, ще поплача и аз,
тоя плач нека трети не гледа,
нека третият чуе наглас
от рефрена ми само два реда...
Поплачи за убитите птици,
дето котки по пътя ги влачат,
оплачи магистралните жрици,
дето гълтат и после го храчат
туй, което тежи в слабините
на заетите все господа,
оплачи на такива жените,
а не мене кажи ми кога
ще поплачеш и аз да поплача
за липите край черния път,
край които без теб ще покрача,
а под тях ще ме свари дъждът.
Който плаче, единствено помни,
който помни, е истински жив,
изпрати ми сълзите си в стомни,
търколи ги по хребета крив...
Белград, 28.06.2012 г.
Когато ти говориш в полусън
Когато ти говоря в полусън,
не ме прекъсвай със въпроси,
а слушай, както стъкления звън
ще слушат циганчета боси,
докато бягат през дворовете
и стъпките им вятър пълни,
тъй слушай шепота ми, моля те
и милвай ме, дордето съмне...
Когато ти говориш в полусън,
пред Бог на Светлините обещавам
да стихвам като тътен подир гръм
и като вино да те сгрявам...
Варна, 14.06.2012 г.
С мойте мъртви сънувах, че пия
През прозореца чувам овце
и мирише на бяла ракия...
Днес сънувам със будно сърце
с мойте мъртви, че ям и че пия...
На пет изстрела път от Бургас,
там където започва харманът,
Чудна Къща наричам "у нас"
и какво, че стените й падат?!
Във салона квадратен софра,
вън петелът с орлите се бие -
малко думи и много храна,
само леля ми, Лудата, вие...
Варна, 26.07.2012 г.
Просто чакай, недей да се къпеш
Във купето с шише "Керацуда",
с' Семьон Франк "Битие и човек",
няма как да те стигне простуда
в хладината след юлския пек.
* * *
Две цигари в тоалетната - бързам,
забранено е строго да пушиш,
като куче за влака съм вързан
и се блъскам в крайпътните круши...
* * *
Но почакай, недей да се къпеш!
Както вино се сипва във грънци,
както захар се ръси по пъпеш,
тъй ще мия гърдите ти в слънце...
Пловдив, 27.07.2012 г.
Не премълчавай двете думи
Гасиш звездици във морето
и будиш чайките със вик,
ти слизаш в Ада чак додето
се влиза само с марш „на щик”...
Пък знаеш точно как се казва
и че на капчица прилича,
търкаляща се в празна пазва,
че милва те и после срича
как друг не бива да те пипа,
че ако друга те целуне
във някой ъгъл ще изхлипа
тя двете премълчани думи...
Търкаляш слънце по реката,
сечеш, дълбаеш планини
и както вятърът премята
земята в дим така и Ти
познаваш слънчови другари,
разстилаш хоризонта с гръм,
звездите са Ти пътни гари,
а вечностите кратък сън...
Така че, преди мен ще стигнеш,
където тя мълчи сама,
пердетата със дъх ще вдигнеш,
тъй както облаци Гърма...
Белград, 25.08.2012 г.
Щом почне Богородичен акатист
Сватбари почват издалеко
и спират в двора като в дига,
а аз сънувам „по Ел Греко”,
но тъпънът в съня ме стига...
И като кръв, и като пробив,
и както бият се конете,
като тортил при рудодобив,
като оргазъм, извинете,
когато бесят те във утро,
пък ти стърчиш насред земята
и чакаш някой да те бутне,
за да започнеш да се мяташ...
* * *
Но свий се в пазвата ми потна
И скрий лице във мойта шия,
гали ме, докато се кротна,
че може някой да убия –
Преди да мръкне ще е мъртъв
той, както гръм във сън те стига
и както бомба те откъртва,
водата както къса дига...
...Обичам вечерите хладни,
обичам да те гледам като пиеш,
а щом косата ти пък падне
по мен и почнеш да ме шиеш,
тъй както свилена марама
покрива кожата студена,
тъй както аз самият в храма
нахлувам всичко, за да взема,
но нявга спирам, само гледам,
щом случа Ябълков акатист...
Варна, 04.09.2012 г
Непатриотична
"Прощай, немытая Россия,/Страна рабов, страна Господ..." (Лермонтов)
на Диана
Двете хапчета "Паракофдал"
с "триста водка" поглъщат се леко,
през прозореца Пирот е бял,
ала Ниш е все още далеко...
В тази бабина чудна земя
и гробовете даже са светли,
но в Алексинац чак ще заспя,
че настигат ме бащини клетви
и в съня ми мирише на смърт,
на безкрайни полета със мърша,
Жална Тракия сякаш орат
и дърветата с корен обръщат
ветровете - завеси от дим
и реки с разтопено олово,
черна пепел е нейният "грим",
а под него ни лик, нито слово...
Там излишен е всеки Спартaк,
сам Орфей там остава във Ада,
нaпусни я без спирка, накрак -
тука есен черничева пада.
Beograde 28.09.2012