Ти едничка ще дойдеш, където...

 - Хей, брате, - пита ме завчера Неманя - кога ще напишеш на Диана нова песен?
 - Че ти разбираш ли ги на български?
- Не съвсем, но обичам да ги чета...

на жена ми Диана

Утре-сутрин, най-късно до осем,
ще са вече кафето изпили…
Само двама ще знаем, че грозен
е денят им без грим и кокили.

Ти едничка ще дойдеш, където
спят убитите мои другари…
Виж го где се е скрил зад пердето –
слънчев заек подскача и пари,

може днес да е ден за курбани,
може би е съвсем неприлично,
ала много са моите рани,
затова и сега се събличам…

Развържи си косата и нека
да изпушим десетки цигари,
ти единствена сутрин си мека,
като слънце съня ти нашари…

Белград 02.09.2013 г.

...Ако ще да е басня и мит!

на жена ми Диана

Публикувам си песните, мила,
по стените и знаеш ли как,
ме дере, като скъсана жила,
всяка рима, стъкмена на крак…

Все следиш за ударени срички,
просто, щото „звучи по-добре”,
заримувам ли „птички със пички”,
значи време е там да се спре,

да изпуша три-чет’ри цигари,
да изслушам и марш на Любэ,
щом последната почне да пари
с „Шагом марш”, а комбатът умре,

значи може и аз да разкажа,
как е слязъл при Дева Гаври’л,
а пробил е обсадата вража
Михаил, пък Самсон се напил

и оставил Далила да стриже,
както с ножове кастрят лоза,
както огънят сламата лиже,
за Байрям както колят коза…

Как накрая останал самичък,
както Господ на онзи гол Хълм,
но не бил „търпелив и добричък”,
а уплашен, измамен и зъл…

К’во пък толкоз е – драма кат’ драма,
но когато си сам е Закон:
Яхве слуша самотните в Храма,
па дори да е храм на Дагон…

Я стъпи на нозете широко!
Да те види по-хубаво Бог!
Ако адът е толкоз дълбоко,
(а пък дяволът толкоз висок),

как в три дена Синът на Мария
го прегази, без капчица страх?!
Затова всеки път като пия,
мила моя, разказвам за тях,

за Самсон, Гедеон, за Йевтая
и за онзи нахалник Давид,
друго нищо не ща и да зная,
пък дори да са басня и мит…

Белград 05.09.2013 г.

Обичам те (две думи против срам и страх)

И да съм луд, и да съм болен,
и да съм лош съпруг и брат,
все пак, ти знаеш ли по-долен,
от мъж, треперещ над комат?

С такива няма как да пиеш,
защото "просто вън вали",
с такъв ще трябва да се криеш,
когато нещо те боли.

Такива няма да разкажат
на някое учудено дете,
че Ангели крепят на стража
начупеното, падащо небе,

че Кръстът всъщност е колона...
Не!! Мачта в къща сред море,
че Две Ръце са ни заслонът
и няма как да се краде

от Тези Заковани Шепи,
защото друго няма в тях,
освен за луди и проклети,
две думи против срам и страх...

Белград 04.09.2013 г.

Както всички проклети "добри хора"

на жена ми Диана

Да поиграем на "добри хора" -

ти ще сготвиш сланина със боб,

пък аз ще се разхождам из двора,

като средна ръка идиот...

Да забравим за нашите мъртви,

дето все ги сънувам през нощ,

тоя свят със беритби и жътви,

все пак не е чак толкова лош.

Да напишем пред вкъщи накратко,

за когато навън загърми,

да не хлопат, че котката сладко

пред камината мърка и жми.

Ще поръчам и два некролога,

там ще пише, че бил съм поет,

а на третия, писан със огън,

наречи ме да бъда проклет!

Белград, 04.09.2013 г.