на поредния бивш приятел
Пълзи по мен, гори ме като язва
и като мраз по тялото на голия,
умирам във отровната ти пазва...
Обаче ме спасява Македония...
Пълзи и стяга, както ляга смок,
изгаря като вирусна пневмония
дъхът ти мръсен и жесток...
Обаче ме спасява Македония.
Престъпници са твойте синове,
а щерките ти евтини пачаври,
от Бистрица, та чак до Ичкале
не пеят птици, ами вият гарги...
Но все пак ме спасява Македония.
Варна, 23.10.2016 г.
