на Б. В.
Вече Седем лета
Те сънувам, че идваш -
слънчев дъжд на петна
(Ти сама не го виждаш)
има в Твойте очи,
а косата Ти в мед е,
тоя път не мълчиш,
както онзи Последен,
а говориш през смях,
обясняваш ми кротко
там какво не разбрах
между сричките топли.
* * *
И Те милвам насън,
Ти миришеш на китки...
Изведи ме отвън,
вързан с твоите плитки.
14 .04.20018, България, под една Самодивска поляна
