"А колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива!" (Иван Вазов, из "Българският език")
на Галичанката ми /следва от "Урок I-ви"/
Ти, Зорице, със лъчици
гальом палиш моя свят
и го шариш със зведици,
дето мъчно се броят.
А, кажи им, тем що шушнат,
че съм буен, хулиган -
аз веднага, щом те гушна,
ставам кротък и засмян,
както пролетес Балкану
го обагрят в песенчици,
моя Топличка Звездице,
хиляди небесни птици.
Разкажи другарю, врагу,
също майци си кажи:
Не приставаш при бродяга,
а поет ще утешиш
с твойте златнички косици
и очички син-синчец,
Приднепровска Хубавицо,
цветен-меден мой прашец!
Варна, "Златни пясъци", 01.02.2021 г.
