петък, декември 27, 2019

...Нито даже в далечна Галиция


/на Х./
"Под велом магле звецка Осми Козачки Пук" (Djordje Balasevic, "Galicija")
Днес на "Петко Напетов" на ъгъла
две хлапета играят на "бой",
а земята под мен си е тръгнала,
че съм трета неделя в запой.

Тъй се "пости", Лаленце, Моряшката,
тъй се търси Родения Бог,
тъй се стъпва, широко, хъшлашката -
колко толкоз пък да е висок

и на ада им валът защитния,
че и древният негов "творец" -
нито в Шеруудски лес, ни в Галиция
има втори по-точен стрелец

като мен, щом засветкат във тъмното
злобни юди и гнусни змии.
Ех, гърмя и сека до разсъмване
сред тютюн и просташки псувни...

А щом съмне, все сядам да плача...

Варна, 27.12.2019 г.

събота, декември 14, 2019

Ех, как обичам да се смееш!

на /.../

Разсмиваш се, когато кажа:
Пази ме, че ужасно съм влюбчив -
привидно хулиган от плажа,
пък то е жест, рисуван със молив...

Не съм побойник и развратник,
а просто тъй... се нося из града,
не знам да взимам наобратно
ни чест, ни даже спукана пара.

Макар да зърна как се бия
(единствено и само зарад' теб),
видя ме също колко пия
(кат' пукнат мех в потъващ речен шлеп)

* * *

Но как обичам да се смееш!....

Варна, 14.12.2019 г.

четвъртък, декември 12, 2019

Декемврийска


Декември, Месечината се лее
по хлъзгавия, каменния бряг,
морето сиво зад мъглите зее,
а въздухът - по-тежък от коняк.

И точно тук пътеките са пусти,
насреща зяпа празен камион....
Какво чудесно време за "изкуство":
Балада на последния патрон

в играта ми "по руски" на рулетка,
поредната за чест и за любов,
пищовът с барабанната му клетка
е моят стих накуцващ и суров...

* * *

И ето, мойте мъртви се събират
край болното, но топлото сърце...
Кой казва, че душите ни умират
и не оставят даже петънце?!

Ех, ето ги - бащите и дедите,
оттатък пък другарите мълчат.
От вас се иска само да решите
да седнете край призрачния път.

Тогаз и те полека ще насядат,
а словото ще стане на курбан,
отсреща пък през звездната ограда
ще светне пак Тракийският Балкан

и Другата, Небесната България.

Варна, 11.12.2019 г.

четвъртък, декември 05, 2019

Мариина песен


Богородице, вънка вали,
а сърцето прелива от вятър,
пък смехът ми не спря да гърми
като плач във кварталния театър.

На Сина си, те моля, кажи -
хем съм лош, хем пък мога и още,
но духът ми след него кърви,
щом запия самичък и нощем.

Кръста-рана на Голия Хълм,
че обичам до сълзи да гледам...
Доста лош съм, макар и не зъл,
също рядко съм някому предан,

че обичал съм все на инат,
любовта ми е някак-си вълча -
не деля нито враг, нито брат
срещу бурята щом се опълча

твърде рядко при туй "за добро",
много често е "просто за битка",
както нося и нож, и дърво,
тъй понявга поднасям и китка -

по прищявка, без срам и напук...
Ала ти на Сина разкажи Му,
че единствено Нему дотук
съм написал най-честните рими.

Богородице, мила, вали...

Варна, 05.12.2019 г.

А пък ти от коприна и лен...


на /.../

Ако някой ден, пиле, не дойда,
значи няма ме в белия свят,
ама ти и тогаз ще си мойта
нежна радост... Щом всички заспят,

ще те галя с душа, вместо с длани,
без очи ще те гледам как спиш...
Ех, сърцето ми, цялото в рани,
подарявам без страх да държиш.

* * *

Че нагледах се в чет'ри десетки
мръсни зими с отровни лета
и на ад, и на смърт, и на сметки,
и как мре сутринта любовта,

как купуват сърца за монети,
как продават жени и деца...
Мойто Слънце отдавна не свети,
а Луната виси - обеца

на раздрано небе със комети,
потопени във студ и във лед...
Но гърдите ти, Мъничкко Цвете,
са по вкусни от мляко със мед!

А във двете очи теменужни
бих потънал и леко умрял...
Мразех сини очи, че са "сложни",
мразех, казах ти, гръб млечно-бял

и не вярвах в красиви и руси,
пил съм с тях и съм ял шоколад,
ама сутрин уплашен съм бърсал
тез' целувки, които горчат

през деня върху цялото тяло,
щом останат да парят по мен,
сякаш спал съм в гнездо пепеляно
на змии и смърдящо на тлен...

* * *

Говори ми за водка и блини,
за Москва с Православния звон,
окъпи ме в' вълните му сини
на Прекрасния, Тихия Дон.

* * *

Не, не вярвах в малинови устни,
нито в кожа кат' ягоди в сняг,
но бедрата ти цвете са вкусни
както бял шоколад със коняк.

Твърде стар съм да бъда различен,
твърде много лъжи съм видял,
ала зная до кръв да обичам
и примирам над скута ти бял.

* * *

Ех, така е, Красива Хлапачке,
бил съм с много различни жени,
по една и по две са през крачка...
Да се хваля?! С какво? Че тежи!?!

Не е мъжко това, че заспивах
върху потни тела все пиян,
сякаш яздил съм просто кобила,
сякаш пил съм от мръсен буркан.

Мореока, жадувал съм теб,
а когато очите ти светнат
(мляко мое, с канела и мед),
пък страните ти алени трепнат

от възторг, щото гледаш във мен,
хем съм горд, хем щастлив, хем засрамен
колко мръсен дочаках тоз' ден -
осквернен, омерзен и ограбен,

а пък Ти - от коприна и лен.

Варна, 05.12.2019 г.