От Ич-кале и все край плажа

От Ич-кале и все край плажа,

та чак до стария конак,

последвай ме да ти покажа

отде минава вързан пак

Киряков... Същите читаци,

но без фурашки и чалми,

гавази от каази и санджаци,

през зъби питат го дали

не пази златните пендари

от сватбите в Доганхисар...

Отсреща свива си цигари

от Добрич слязъл каруцар,

подпитва кой го карат вързан

и що по риза в този студ...

Подай ракия, че измръзвам!

Или пък буре със барут!!...

...Не. Мога само да разкажа,

че тук не е Калемегдан

и стига неговата стража,

пък аз съм отдавна съм пиян...

Пловдив 25.03.2014 г.

Посочи ми с очи кой е първи...

"Нема више Синђелићу, али нема ни турака!" (сръбска епическа песен)

Чужда пролет пресича Белград,
в чужди пазви надничат върбите...
Да съм с дeсет години по-млад -
по-вода ще ми дирят следите...

Вместо туй, между Пълдин и Крън
са побити чалми върху кости,
не е звън на коне, не е звън,
ами дяволи идат нагости.

Черно вино и пак Атмаджа
за съня на Страхил ще попита,
не вали, а шамари дъждът,
не вали, а направо налита.

На два часа със рейс над Бургас
подир Гебиджа всичко е в кърви,
в автобуса един педераст
ме заглежда и сякаш се дърви.

Щом пристигнем, кажи им да спрат,
оплети от косите си върви,
ще забия сред Траката прът -
посочи ми със пръст кой е първи.

Пловдив, 23.03.2014 г.