Навън се лее светлина

на Милена

"И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба." (Йоан 20:4)

Навън се лее светлина,
Йоан и Петър докат' стигнат,
разлял е всички багрила
денят, а сенките примигват

под клоните на Елион...
Оттатък ритъма отмерват -
в един войнишки гарнизон
пак пият или се надстрелват...

* * *

Дордето Господ беше в Ада,
светът отгоре уморен,
подир последната си свада,
в нощта след съботния ден,

заспал, сънуваше кошмари,
заспа дори Йерусалим,
Луната падна и стовари
кълбета прах, река от дим

погълна къщи и дувари
и всички хълмове покри,
тук-там пшеницата попари
и сетне в шумата се скри...

* * *

Светът заспа и Го забрави,
пък Адът Господа прие,
а Господ сабя бе направил
и тъй отиде да умре...

И Адът взе, че Го хареса -
отдавна никой, слизащ там,
не беше търсил "на адреса"
ханджията му Гол и Сам,

не беше казвал, че изисква
отчет за кражби и лъжи
и както за венчило писват
кавал и зурли, а гърми

насред чаршия селски тъпан,
така и Той благовести,
че е след Кръста мит и къпан
за сватба, не за да мъсти,

със Църквата и с Магдалина,
че иска техния чеиз,
че вънка чака Го дружина,
а там денят е нов и чист...

Варна, 27.04.2015 г.

Аз влюбен съм, в Христос съм влюбен

на Милена

"...дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили!"

(Мария от Магдала към Симон Петър)

Мирише Гробът на алое,
ливан със смирна, здравец и тамян
и сякаш е рисувал Гоя
по каменния одър разпилян

савана с тръните кървящи
в пастелно-синя мека светлина
и светлосенките пълзящи
в предутринната чудна тишина...

Аз влюбен съм, в Христос съм влюбен!
Обичам този мирис на исоп,
възкръсва, сякаш е събуден,
а Гробът става светъл и широк...

Варна, 26.04.2015 г.

Магдалинина песен

на Милена
"Пасха красная, Пасха, Господня Пасха!" (Пасхално песнопение)

Разказвам все за Онзи на Дървото,
растящо на баира със тротил,
увиснал между Ада и Живота,
с три гвоздея вратите им разбил,

разказвам ти го всеки път, защото,
макар да казват как съм се напил,
съм трезвен като пред платно на Джото,
в което нещо свое съм открил...

Щом почнат да разправят колко пия
и как зарязвам "честните жени",
вземи и ти, та им кажи на тия,
че както път под стъпките дими,

когато върху Via Dolorosa
Мария от Магдала завърви
и във прахта кипяща стъпи боса,
а пътят пред нозете й кърви,

тъй всеки път, отново и отново,
се сещам колко много е Красив,
обвит във палещ вятър, като огън,
умиращ там във залеза ръждив...

Варна, 25.04.2015 г.

Синя витошка песен по Смирненски

на Милена
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна" (Хр. Смирненски)

Върху София, гледай, се спуска
теменужено-синя мъгла,
под чепиците клонките хрускат,
а над Витоша тънка игла

е Луната и двете й куки
са забити накриво над нас...
Тази Витоша, цялата в буки,
ще се вижда за някой друг час,

а когато заспиш и потъне,
както тъне в мъгли Авалон,
може пък сред крайпътните тръне,
преди първия витошки склон,

да намериш в съня си обувки
до подпрян на дървото чадър...
Стига вече войни и преструвки -
посънувай ме друг и добър...

Варна, 22.04.2015 г.

Прошетала лепа Jелена

на Милена

"Прошетала лепа Јелена, чар долином Јоргована. Мириснога цвећа набрала, даривала краља Уроша." (сръбска песен)

Ветровете разстилат в зелено

край морето солен аромат,

може би да е още студено,

но на плажа ще хвърля комат

да подгоня към Запада чайки,

те ще стигнат при теб преди мен,

виж, рисувам ти пъстри мозайки

с тях в небето на светлия ден

между "Солунска", "Попа" и "Графа",

там където продават цветя,

прясна морска вода във гарафа

съм оставил - за тебе е тя.

Нося в чантата миди и чесън,

нося също бутилка коняк,

на Балашевич чудната песен,

аранжирана в чардаш и пак

аз ти нося и пея по пътя -

за девойката с дъх на Розе,

ако утре на "Пиротска" стъпя,
в бяла риза ще крия лале..

Пасхална песен

на Милена (една софиянка)

Нощта, Госпожо, е играчка
в ръце на глезено дете
и късните трамваи мачкат
звезди по дрипаво перде,

върху пияците солени
люлее вятърът такси,
един пиян подритва зеле,
нощта не диша. а ръмжи.

...Пък искаш да разказвам за любов?!

Да пиша, искаш, по площада,
дордето лазя по корем,
поредна кървава балада -
да гледаш раните си в мен....

Не виждаш ли, че вън е пролет?!
От други слушай за смъртта,
за мълнии сред ято в полет,
а мене чакай със дъжда

на "Витошка", където пише:
"Кафе със кестени на жар",
където хубаво мирише
на пот, сапун и тротоар...

Варна, 15.04.2015 г.