на Малкото Цвете от Луцк
Убият ли ме нейде "ей така",
да знаеш, Топличко Кокиче,
разцъфнало сред Северна Тайга,
че Теб последно съм обичал,
да знаеш, че ръцете ми са бели -
по тях не лепнат смърт и кръв,
но удрят само кат' шрапнели
(макар и да не удрям пръв)
когато силни газят слаб,
отменат къшей хляб,
но нивга гърбом из засада,
а всякога "лице в лице",
че паднал нивга не нападам,
но пак горчи от все сърце,
че удрям аз,
вместо да бият само мен.
* * *
Дочакам ли Те със дете,
от радост ще заплача -
да го погледам как расте,
подир на татко си разкрача.
А сетне ли?!
Потом да пусть стреляет!
видео превод за Малечка -Палечка:
Варна, "Златни Пясъци", 08.10, 2020 г.
