събота, септември 26, 2020

Да ме прости Бог (към Богородица)



Реши ли Той да ида в ада

(което Негово е право),

речи: "Не чакал е награда

за греховете си на дявол", 


но... виж и още как просветват

по пътя ми следите от кръвта

и как мнозина ме съветват

да спра и всичко да "реша":


пари и секс, храна и пиво,

комфортно място за подслон,

а името да крета "живо",

дордето се разпадна кат' картон


под мътния порой на дъждовете....


Но, моля Ви се, Дево, погледнете,

че аз не съм продал до днес

ни капка чест,

      ни къшей Правда

и като че, дете се радвам

     на всеки благороден жест


и като някой се издига

до Кръст или заслужен трон

и че не крия как ми се повдига

на злото от изкуствения тон,


че без да мисля влизам в бой,

когато някак се разплачат

            дете и стар, жена и слаб,

че няма да приклекна пред палача,

            че пръст ще ям, наместо хляб,


но няма да изтрая да разпъват

пред мен пак Господа Христа

                       за пет пари или "файда",


широко крача, та се спъвам

и меся Ви погача със кръвта,

която подир стъпките ми капе


и нея Вам

    за прошка ще подам.


Варна. 25.09.2020 г., КК "Златни Пясъци"

събота, септември 05, 2020

четвъртък, септември 03, 2020

IV-тата Възторжена (Тракийка с устни от лале)

"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна!" (Христо Смирненски)
на Македонския младеж от столичните протести вчера
/задето рече: "Пробвахме да разбиеме полицейския кордон, ама не успехме. Е па ипи ке пробваме, шо ке праиме?!"/

А всеки път, щом минех Драгоман,
очите ми сами течаха
и не за краден Пиротски Балкан
(тоз' дето "братя" си "прибраха")...

Халал! Да стиска, който няма!!!

А сякаш, че изправях се пред яма,
току пред Края на Света -
извръщах се към синята пижама
на Витоша да зърна пред "смъртта"...

* * * 

В Москва ми идеше дори да вия
в полетата им с дупки от картеч
и не помагаше, че в шепи пия
с наздравици в по-другата им реч.

Не стигнаха жените им  красиви
да спра да плача, както плаче луд,
за нашите поляни миризливи
на бъз и дрян, на пръст и труд.

* * *

Ех, как снагата е умила
от Пирин до Венчанското кале,
Красива, Боже, Мойта Мила -
Тракийка в устни стиснала лале!

02/03. 2020 г., Варна, КК "Затни Пясъци"

седва от III-та, от II-ра и от I-ва