на жена ми Диана
Ако утре осъмнеш сама,
отпечатай ми "Мирните песни".
Зарови като в пясък кама
всички други, те всички са лесни -
Има други да пеят без мен
за калпака с перото, пищова,
бой за чест и пиянство през ден
сред наздравици с кръв и отрова,
има друг да запее на глас
за дървета с висящи комити,
как миришат на пръст и на газ,
щом престанат да светят звездите...
А пък ти събери някой лев,
може даже за мъничък вестник,
сбъркан още с началния шев,
като стар панталон върху дрешник...
Пловдив, 26.07.2013 г.
"Слушай, братко, млад си още, нямаш работа тука... Не съм чуждопоклонник, ама иди там с жена си, ще се запопиш, ще ти бъде добре..." (съвет от един нов приятел)
на Отец Димитър Амбарев
Днес ми казваш, че "тамо далеко"
е различно и доста добре...
Щом си мислиш, че сладко и леко
в Новосадски полета се мре,
ти върви да подишаш кошава,
да те бие през кръст и лице,
с "Хвала, ље-епо" и "Срећна ти слава",
и с "Наздраве" на гладно сърце
да прегръщаш жените им едри...
Как миришат на пот и коне!!
Там пияните само са щедри,
щом заколят за Божић свине.
* * *
Пророкувал съм боя последен,
трите ризи по черния Кръст,
под венчилото погледа сведен...
Ще рисувам по спусъка с пръст
бистра Янтра, каквато я виждам
и Мизийското право поле,
а пък Рила, опасана трижди,
като с тежки гюллета кале
от искрящи по пътя шамии
и гердани от старо сребро,
а дълбоко в сърцето си крие,
както крие земята зърно,
на Скринчанина живите мощи
с вместо стража комитско хоро...
Я кажи, дали искаш все още
да разправяш за Ниш и Бордо??
Пловдив, 24. 07. 2013 г.
