В Прохладна Есен ще умра,
дърветата ще бъдат рижи,
не ща венци или цветя,
Родината ще се погрижи:
със златни Български листа
ще ме покрие, като с риза,
че аз за Нея съм изпял
най-нежните до днес куплети.
С нозе във Витошка мъгла,
Тракийско слънце ще ми свети.
Варна, 08.09.2022 г.