Бяха пет, но сред тях мен не брой…
Четирима – един стана Юда…
Първи третият падна, а той
от петимата беше най-чуден,
затова там край Русе дими
малък гроб, начертан в бързината…
Но когато дъждът загърми,
ще отмие калта и ръждата….
* * *
Гасне токът, прескача водата,
още чакам един ес-ем-ес,
а пък някъде някой пресмята
как да стигне до моя адрес,
а пък нейде броят и ме чакат,
както чакат зад къщата вълк,
барабанно капаните тракат…
Как? Кога да се мре стана дълг?
Откъде допълзяха стрелците
да отмерват в патрони стиха,
а в момента, във който сгрешите,
ви осъждат директно на смърт…
* * *
Бяха пет, скоро първият падна…
Не да беше особен герой,
но по някаква логика стадна
под копитата случи се той…
* * *
Мина пладне, тютюнът ми вкисва,
имам малко стотинки за хляб,
ако празните чаши изстискам,
вдигна мъртвите в мен, дето спят,
ще измоля една епиклеза,
както моли за думата шут,
както кръв се разтича по среза
през набъбнала вена на луд…
Белград, Падинска скела, 25.11.2013 г.