Чуй, морето тупти като питка

на Меденка

През листата на златни дантели
пада слънце по белия път,
ситен пясък от някъде взели
се замерят момчета, смехът

пропълзява под старите пейки,
за да гръмне на метър-два-три,
те се търсят и гонят, крещейки
и денят тъй завъни на вълни...

Да ти купя ли хладна мастика
с дъх на миди и прясно море?
Чуй зад ъгъла циганка вика
да ти гледа на длан и сърце.

Събери ми червени рапани,
изпоти ги под топли гърди
и налей ми във тях като в рани
две мастики за Бог да прости...

Да прощава, задето се кръстих
не във мойто зелено море,
а в реки полусухи и мръсни
от крадливи и криви ръце.

Чуй, морето тупти като питка
във горещата, лятната пещ
и водата му тука е плитка -
изправи се над мен като свещ...

Морски бой

Казваш, Меденке, трима мъже
са те лъгали как се обича...
Я прати ги със дълго въже -
ще ги чакам на плажа самичък.

Най-добрия ще бия със връв
и ще пусна свободно да плува
като лодка, не, не, като стръв,
пък дано да го срещне акула...

Баш лъжеца на първия клон
ще провеся - "кой лъже - на въже" -
да се рее кат' розов балон,
че защо пък градът да е тъжен??

А със онзи ли, дето обижда?
С него, знаеш ли, планът е друг -
ще го снимам във порно със нинджа,
даже може за вестник "Чук-чук".

А мнозина тогава ще питат...

Нероден по Софийската гара
из траверсите стеле се ден,
наркомани делят си цигара,
грозна курва приспива кретен...

След минута и влакът за Варна
ще заклати по дългия път
черна диря отровно-цигарна,
а мнозина тогава ще спят...

Нека спят, да не пречат да гледам
как над Своге напича денят
и край Мездра, когато "застрелям"
с празна бира стрелочника в гръб...

Белград, 14/06/2011 г.

И отново за теб като сабя

Заваляха най-правите песни
като град от взривени слънца,
като гръм, като бомба ме стресна,
като битка със сняг на деца

тая будна и топла човечност,
дето смятах, че просто е мит,
ето кърми във скута си вечност -
Младенец, беззащитен, открит...

...И отново за теб като сабя
ще посоча света като път,
ако ще зарад туй да нахраня
вълци, дето по ъглите спят,

път, по който светът се снишава
както куче пред малко дете,
като клони над улица права,
като майка, която тъче

хладна риза за нощите летни
и юрган за студените дни,
не със вълна, а с обич оплетен
като пита със златни пари...

Белград, 13/06/2011 г.

Лудият

Като кофа с бензин в кафенето
през вратите изсипва се дъжд.
Аз съм Лудият, Малката, дето
и пиян се държи като мъж.

Аз съм, който през ден те здрависва
с две-три евро безцелен бакшиш,
сетне дълго над масата висва
като облак отровен хашиш.

Ти се смееш на смешка си своя,
а в очите ти светят звезди
като песен на кос преди боя,
като танц на умити жени.

Колко днес съм уплашен да знаеш!
Отсервирай ми, тропайки с крак,
две минути постой, че ухаеш
на сапун, на бельо и на злак...

Белград, 11/06/2011 г.

Излъгах, че не те обичам

Прибери Месечината топла,
не я давай на псетата вън,
закачи я на шарена сопа
и подпри я да съхне на пън.

Ще омесиш ли бяла погача -
да те видя със нови очи?
Честна дума, след туй ще прекрача
много тихо, че къщата спи...

Всички спим, само двама сънуват
Месечини, червени от срам,
много други към Бога пътуват,
ти обаче за миг ще си там.

Тази сопа за теб ще превърна
в чудна птица със златни криле.
Няма стълби по урвата стръмна,
не, не слушай "свещеното псе"!

Пред Престола се влиза пикиращ,
а това е "поклон по корем",
чак тогава и думи намираш
с нов език, подновен и свещен,

за да кажеш единствено: "Боже,
аз съм тук и не мога без Теб,
две минути ми дай, ако може -
Ти си Бог, а Вселената смет!"

и минутите стават на Вечност,
месечините - златни слънца.
Господ, Слънце, трепти от човечност.
Дай ми миг да ти кажа това...


Белград, 10/06/2011 г.

Jебао те бог

Ако някога пак си поискаш
глътка слънце и шепа море,
по "Раковска" клошари ще питаш
дали още съм жив и добре.

И тогава върви си при попа,
дето може и двеста и две,
както знаем - лекува със сопа,
а понявга дои и ебе.

Но това е минута от филма,
в който "здраво държиш за Иисус",
три минути и пак ще си силна,
па макар с лепкав мирис и вкус.

А преди у дома да се върнеш,
понатрий си лицето с тамян -
там те чака и ти ще прегърнеш
сресан труп с две ръце патладжан.

Белград, 09/06/2011 г.

Слънце, слънчице, слънчо....

Тъй създава сe, Слънчице, "вечност" -
да, така се купува Небе,
с пет-шест чаши "горчива човечност"
и със нишкото гъсто шкембе...

Ти нали не умееш да мразиш??
Пак съм в джоба с пари от жена...
Но си спомням закле се да пазиш
мойте песни дори след деня,

в който всички ще знаят за мене -
просто луд със едипов комплекс,
дето иска от всичко да вземе,
невротик и в любов, и във секс...

Но тогава, ти, Слънчо, кажи им
как сърцето си пръснах след теб,
но не стоплих последната зима
и не минах във Новия Век.

Говори им дори да не искат
(вече нямам ни буква за тях),
говори им по ред и по списък,
както аз да говоря посмях.

Белград, 08/06/2011 г.

Заклинание

Сутрин вече е доста горещо
и се спъвам към чаша кафе,
после кана вода и усещам
как кръвта ми се мъчи да спре.

Хладен душ, бял сапун и хавлия,
глътка вино от снощния "пир".
Не, че сутрин харесвам да пия,
но понякога носи ми мир...

Тук да беше, аз бих ти показвал,
че и потните дни са добри -
бих те любил и после разказвал
колко пъти без жажда съм пил,

колко твои писма недочакал,
съм се щурал в града като луд -
мръсна риза обратно облякал,
с два различни чорапа обут...

Тая сутрин е толкова тихо...
Не я сменям за хладните дни!
Ти си тук, само ти като ехо,
от дъха ти ли стаята ври!!

Белград, 07/06/2011 г.

Но пръсни по пътеката хляб...

Знам, последната Кървава рокля
ще е, Слънце, от теб вместо танц,
ала първо ми дай да намокря
сред бедрата ти в топлия гланц

тези пръсти, с които рисувах
океани, планети и трих,
също устните, дето с тях псувах,
но и приказки с тях ти редих.

На приятел не ще те оставя!
Нему стигат торбите със смях
във дома му, които "забравях"
и се връщах все ужким за тях.

* * *

Ще се радвам, за който те има,
ако нявга се спъне във теб...
Пролет бяла вали като зима,
а дъждът е ръждясала мед!!

* * *

Всяка клетва, която надигам
срещу теб ще обръщам назад -
Залости, че отново пристигам,
но... пръсни по пътеката хляб...

Белград, 06/06/2011 г.

Целуни ме, веднъж да се вдигна

Днес прекрачвам последната сотня
и търкулнал след пътя нозе,
не погача, а камък ще чопля
със слепени от восък ръце...

Днес очаквам послeдната нотка.
Теб се пада и хайде попей.
Бях пияница, рицар, бях котка,
затова и с бензин ме прелей.

* * *

Чуй, Небето дърветата вплита -
няма де да завържеш въже,
няма майстори без Маргарита,
пък морето е просто трасе,

по което едва ли ще стигна
по-далеко отдето съм бил...
Целуни ме - веднъж да се вдигна -
Имам още две шепи тротил!!

Белград, 05/06/2011 г.

Дървета без клони

Като шепи ориз
по пътеките мятан,
като перли във низ
неброен, непресмятан

топъл вятър разрошва града.

Ресторант с име "Ниш" -
там дървета без клони
във градината, виж -
мързеливо се гонят...

"Домачине, пак бири с чорба..."

* * *

Ала ти, май че спиш,
оглушала от думи...
В сън към мен ли вървиш??
Да те чакам ли буден??


Белград, 05/06/2011 г.