на Диана
На стената са наниз пиперки,
малко лук и два цветни килима,
на Нишлията двете му щерки
се навъртат край гостите трима...
Севернякът ми гледа с почуда -
срамежливо флиртуват и двете -
три закачки със звън на посуда
и запомняш им само ръцете...
Аз разказвам му - Югът това е,
по стените виси ти имотът,
нека всеки твой гост да го знае -
не домa ти той вижда - животът,
който пази със тази ограда,
зад която ти днес си го пуснал,
както Змеят мома за награда
и край нея мъглите е спуснал...
* * *
Бяло камъче нося, Госпожо
и когато за Божич пристигна,
като тънък сукман върху кожa,
както вятър мъгла ще те вдигна...
Белград, 27. 11. 2012 г., Ресторант "Нишлия"
