Ще дойда утре върху Пирин
на България
Те казаха, че Ти си мъртва,
пустеел Старият Балкан,
че моят Пирин днес осъмва
в мистично траурен кавтан.
Из Добруджа каруците не пеели,
по Дунава пък лепкави мъгли,
в тях птици не летели, ами тлеели,
сред ятото оставали сами.
И рекоха ми: "Тя умира..."
Не! Всъщност преброяваш синове!
В недрата на Вълшебна Рила
Свети Иван не може да умре!
И как полека се събираш
от Понт нагоре към Папас Чаир,
с поли под фустата си скриваш
възторг и плач, деца и мир!
Амин!!
***
През Сливница ще влезе Яне
със песента за Петко - Kaпитан,
ще паднат всички ятагани
и Витоша ще светне като храм...
***
...Пък който Те погребва, е престъпник,
той некa жали своя калпав ум -
сърце и ум на бродник живо-смъртник
през сух и прашен незаветен друм...
Ох! Тая сган, която аз проклинам,
как галиш нежно, Майчице добра!
Крещя: "В такива братя не намирам!!",
пък Ти, без укор, сочиш ми Гръдта -
oт нея със едно и също вино
възраствала си мен и тях.
Какво от туй, че станали са свини?!
Да лееш съща кръв е грях...
***
... Ще дойда утре върху Пирин,
над Мелник въз Папас Чаир,
оттам се виждат Айтос, Видин
и всеки Твой мъглив баир,
Щoм всяка гънка запечатам,
от тази кървава пола,
да легна сред тревите смятам.
От радост може даже да умра...
Белград, 22.10.2010 г.
Да не чукнеш колене
Бяла, блеснала камбана
над Чаршията виси,
сякаш снощи е кована,
докато Балканът спи.
Както ято, както стадо,
като приказен керван,
вечно старо, все пак младо,
се извива в ятаган
и сред глъч се разпилява
във посоки чет'ри-три
като вятър, като врява,
като змейови сестри
флаг трицветен, флаг заветен
над череши и липи,
а площадът е пометен,
пък Балканът още спи.
Ще те нося да го видиш
с уморените коне
да не би да се събудиш
и да чукнеш колене...
Пътна песен (Зад прозореца спи Карнобат)
на тате
Зад прозореца спи Карнобат,
а на гарата бяла и няма,
недалеко от спящия град,
спи стрелочник, изправен "на смяна".
Преминаваш и пътьом следиш
дали същите кръчми пустеят,
всички спят, ти обаче не спиш,
щото твоите улици зеят -
там, където играл си белот
и където си учил да пушиш,
там остана третина живот
и за него по гарата душиш...
Но освен две-три жици за ток
със провесени сенки на птици,
покрай стария жилищен блок
се търкалят съдрани чепици...
Пловдив, 19.05.2012 г.
Срички
На пруста масата я няма,
а той полека се руши
и като че червена яма
черешата зида троши.
Подир избягалите круши
вирът напълно е умрял,
а пък тревата сякаш пуши
със дим студен и мръснобял.
...И искаш да признаеш, че си луд,
че още ти се иска да обичаш
и чак ти иде да квичиш от студ,
но можеш само да посричаш...
Антон, Пирдопско 18/06/2011 г.
Витошка
Покрай Витоша къщите хлопат,
две шопкини баира дерат
сякаш не, че говорят, а тропат
като в бъчва по празния път.
На върха е завързана птица,
а под него без страст се ебат
две мастии, пък третата цица
от гърдите на първата смърт...
Ще запуша очите си с билки,
ще напълня главата си с кал
и завит със изтъркани снимки
ще ме свари Луната заспал...
...И по Витоша пак ще се скитат
вместо псета зелени звезди,
минувачите пак ще ме питат
как във Варна сезона върви
и отново през смях ще им казвам,
че ги чакам на Южния бряг,
дето ужким рапани продавам
на жените им хвърлил мерак,
пaк по Витоша къщите тропат,
по дворове шопкини цъфтят
и се смеят дори като хокат,
и миришат из целия път...
Белград, 11/06/2011 г.
Ще ти кажа какво е Отечество
A знаеш ли, Пирдопският Балкан
е хладно-ленен в късна пролет
и знаеш ли, и знаеш ли, че там
Балканът и Гората спорят
за всяка педя, сламка и дърво
реките улиците бият,
ухае на обръщано сено
и млада сливова ракия...
Пристигам преди всички да умрат
да видя пак фасула дето
езици сплетохме за първи път
със на комшиите детето.
Тогава баба просто побесня,
комшиите пък онемяха
и бягахме през гъстата трева,
дордето всички остаряха.
* * *
Но знаеш ли, Пирдопският Балкан
и днес е прав като могила,
да, сякаш във небето е вкопан,
виси от него като вила...
Антон, Пирдопско 17/06/2011 г.
Граде мой... (Пътна песен за Варна)
Поздрави ни Коконите бели
и кажи ми. А? Спят ли добре
под чадърите бели-дебели
пред прохладното мътно море?
А по пътя, павиран с рапани,
дали стъпват гамените пак,
сякаш техни са всички Капани
и се къпят в момичешки смях??
Дали скитат из теб софиянки
със прибрано добре портмоне,
а пък наш'те продават им джанки
на цената на синьо лале?
* * *
Граде северен, мокър и хубав,
кой не иска сред теб да умре?!?
Приеми сто целувки по Дунав,
щом те помня и аз съм добре...
Белград, 19/04/2011 г.
Както почва несвършващ живот
на Диана
Гледай, Тракия как е засята,
градовете по пътя цъфтят...
Гледай, гледай!! Край Ямбол полята
като тикви във фурна пращят!
Остави ме сега да поплача,
не от мъка очите текат...
Гледай, Тракия - бяла погача,
пък лози и череши кървят...
А България с Тракия сякаш,
в миризма на овце и на пот,
откъдето и както да смяташ,
почва както несвършва живот
и от Габрово гледам надолу,
както гледа учуден еснаф,
пак се ражда под Слънцето голо,
под Балкана ни шарен и прав...
Габрово, 08.06.2012 г.
