на Диана
Пред екрана със литър вермут
е донейде добре и спокойно,
пак разказват за смърт и барут,
Слава Богу, че виждам ги... двойно,
слава Богу, че имам си книги -
Острогорски и някой Дaгрон
и че утре най-късно ще стигне
Севернякът, ще купим и ром,
ще си сготвим ориз със салам,
ще науча псувни новосадски,
ще разказва доволен как там
е "изпърцал" две лели унгарски
и дордето заспя ще приказва,
и съня ми ще пази след туй,
помниш, казах ти, все ме предпазва,
изтрезнеее ли, вика ми: "Чуй,
да ти купим сироп, много кашляш,
ще си сцепиш тъй белия дроб,
твърде често бутилката хващаш...
Аз и с брат ми съм толкова строг!
Ходиш бос по мозайката вънка
и се къпеш със хладка вода!
Що я слушаш онази, че мънка?!
Те хазяите тъй са, ми да!
Включвай печка, не пий от буркана,
щом получим пари, вместо влак,
ще си вземеш два топли юргана,
колко мислиш, ще караш на крак??"
Ще почакам ден-два пак да тръгне
и с билети "дотам и назад",
щом при София "български" съмне,
продължавам за Южния град...
Белград, 24. 11. 2012 г.
