Отечество (Закълни ме в Кръвта ми пред Царя)
"От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите. Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля?" (Числа 23:9)
Всеки къшей земя е вълшебство,
всеки облак е чуден покров,
всяка капка вода е пиянство,
а небето Tи в златен обков.
При Вратите Tи - Белият Дунав,
а по Струма е Твоят Олтар,
Полилеят по витошки хубав,
пък сред Рила е Живият Цар.
...Пак по Тебе умът ми изгаря,
пак със Теб съм без вино пиян...
Закълни ме в Кръвта ми пред Царя -
ще се върна, остане ли Сам!!
Скрино
"О, да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!" (Еремия 9:1)
Сред Ливадата - Топлата Круша,
а при вира играят белот,
аз заспивам под нея и слушам -
баба бае за дълъг живот.
Баба пее за някакво Ленче,
че се мъжило май нашега -
златни ябълки носило в менче
и замеряло с тях господа...
* * *
Село стръмно, голямо, богато -
седем бързи и бистри реки.
Пият мъжки мъжете когато
по казани ракията ври.
И трикатните, белите къщи -
два за гости, един за софри -
там по помени само прегръщат
и целуват за Бог да прости,
а по плевните сексът е кратък,
"по роднински" надве и натри,
после всички отиват "оттатък",
да допиват и бият жени...
* * *
Село мъртво, голямо, богато,
имаш къщи, ливади, Антон,
дето леден продумал когато,
го убили във оня салон...
.....................
"Балада за комуниста", Веселин Андреев ТУК
Пaнагюрска сватба
"След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята." (Изход 5:1)
Заспиваш ли, целувана "по график"
или четеш престъпни стихове?
Или пък слушаш уличния трафик,
тъй както аз го слушам с часове?...
Във стаята ти има ли завеси?
Изтрий целувките във тях,
че приказка ти пиша на адреса,
до който да се върна не посмях...
* * *
Мъже, решени да не паднат,
подписват Кърваво Писмо,
конете тропат, те се радват
като да тръгват на хоро.
Мегданът празен, само Райна
блести сред него като грош.
Десетки погледи потайни
я гледат сякаш виждат нож.
Баирът гол, гората сива.
Зад хълма Слънцето дими.
И нищо няма да те скрива
от тез насмешливи очи,
които през завесите те гледат...
Черешова Задушница
"...и всичко считам за смет, за да придобия Христа и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра..." (Филипяни 3:8,9)
Миризма на извряло кафе,
на котлона горят тиганици...
Тоя ден точно тъй ще умре,
както нощем се губят звездици...
Под престилката тръпнеш ли пак?
Слабините ти пари ли влага?
Преметни през бедрото ми крак,
пък кафето - по пода да бяга...
* * *
Бяхме силни, не бяхме добри,
този топ го ковахме по тъмно,
зад залостени здраво врати,
ала той неочаквано гръмна...
...Село бяло във бяло гори,
нямат време жените да плачат,
в кръв чаршията вече дими...
С тая кръв ще омесим погачи!
Клисурската стълба
"Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея." (Битие 28:12))
Между римите шита и сричана,
крита, вплитана като мълва,
твърде мъчно и скъпо обичана -
час за час по ръба на гнева...
* * *
...През дерето търкалят се цигани -
жълта захар на едри зърна,
мършави, дрипави, неостригани
като мръсна прибрежна вълна.
Из полето шамиите светят,
вместо клони мъжете стърчат,
а Небето е само на педя
и увисва дъждът като път...
Предизвестие
"Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка." (Песен на Песните 8:5)
По прозореца птиците тропат
и полека се вмъква денят,
две шишета под масата хлопат,
от цигари очите смъдят,
а чаршафите плуват във мирис -
тежка пот и горчиво кафе
и добре, че те няма да видиш
как се будят "добрите мъже" -
господата, които "обичат",
дето бият за дума и две -
за разплакано старо момиче,
за обидено малко дете...
* * *
През Реката аз утре ще мина
(не ме чакай, не идвам с добро),
с пет пакета "Сарaевска Дрина",
без цветя тоя път, а с дърво,
със дърво, на което ще вдигна
вместо знаме глава на човек...
Не, до Рила не смогнах да стигна...
Пак ще пробвам, но в Другия Век!
Раковски валс
"Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми..." (Пслатир 137:5)
Кале Мегдан привечер е прозрачен,
оттук се вижда даже до Бургас
и струва ми се, мога да прекрача,
та да вечерям тая нощ у нас...
Кале Мегдан е ангелски прекрасен!
Раковски тука е командвал "Бой!",
гърбът комитски бил добре опазен
сред мръсния, оловния порой...
* * *
...Оттука, Слънце мое, виждам
във бяла кърпа твоята коса,
да знаеш само как завиждам
на капките останала вода,
които раменете ти събличат...
