на Диана
Моя светла любов, моя приказке,
теб едничка те има във мен,
чуй и днеска, във случай, че питаш се,
аз оставам все тъй заграден,
запечатан с целувките алени,
със които ме прати на път,
ни са чупени, нито са галени,
тез' печати по моята плът,
със които, наричайки, каза ми -
„Там да удрят не могат от днес,
всяка педя по теб е белязана,
както с розови храсти адрес…”
Белград, Падинска скела, 29.03.2013 г.