на Диана
"Ах, постой! Я ее не ругаю. / Ах, постой! Я ее не кляну." (С. А. Есенин)
Когато свършва януари
и вместо сняг, засвирят дъждове,
край мен затропат чужди гари
и "вдишам" Ниш със пълни дробове,
кажи й, моя Господарке,
че няма нийде толкова добри
и толкова красиви шарки,
каквито са по нейните софри.
Кажи й как обичам Ямбол
и вълците в' Врачанския Балкан,
по "Витошка" сумрака паднал
и Дунава, край нея залюлян.
Кажи й: "Трудно се умира
край тия прави къщи и дървета
и както хапчета със бира,
маджарски вятър тук горчи и шета..."
Как мразя този лаещ чардаш!
И пак сънувам Пиринско хоро,
в което мреш и пак се раждаш,
като жълтица, давена в сребро...
Като сред бяла Галилея
оттука виждам морски Назарет...
Ще пия, за да разлюлея
небето им над тоя дол проклет...
Белград, Падинска скела, 04.02.2013 г.
