на Диана
За ютия комшиите спорят,
за две крушки, течаща вода,
а отвън за перваза се борят
две врабчета, но не е беда,
че едното до час ще измръзне,
те врабците са много, нали,
нямам, знаеш ли, толкова сълзи,
че да плача, тъй както вали!
Той дъждът за това е направен,
за да плаче през ден вместо нас,
а когато е грапав и кален,
като мръсен и стар педераст,
пък ти готвиш, защото е вечер
и ще пуснат до час новини,
както падат слънца върху глетчер,
по прозореца вятър звъни,
сподави ме във вик като дума
на върха на изтръпнал език,
както гвоздеят скърца по гума
и я пръска из пътя след миг…
Белград, Падинска скела, 21.02.2013 г.
