През комина ми свирят казаци…
Тука всъщност май няма комин –
две стени, като сиамски близнаци,
срещат третата цялата в дим.
Зад гърба ми вратата излиза
в коридора с простряно пране:
„Добар дан, добар дан, Мона Лиза!”
и тъй както хайдут джепане,
тъпча в чизми на място и казвам
„Хвала Богу е всичко наред”,
а чукача обаче отрязвам –
в тоя филм не желая билет.
Нoси вино, разбира се, бяло,
вместо цвете – във джоба кондом,
всеки път го прегръща по-вяло,
той е женен, тя знае, че щом
се надигне от нея и иде
пред чешмата със топла вода,
на вратата си пак ще го види
чак след ден или може би два…
Богородице, свирят казаци!
През прозореца чувам прибой
и чертая във въздуха знаци
на шишето със дъното… Стой,
разкажи ми за Ангела светъл
и попей ми пак страшния марш
за кръвта Му по пътната пепел
на Човека и Господа наш…
Белград, падинска скела, 24.02.2013 г.
