"Колко е страшно да бъдеш влюбен / на четиридесет години" (Любомир Левчев/
на /.../
Две-три изпушени цигари
и пак вибрира под петите Мостът,
а мене пак ме изпревари,
сърцето, дезертирало от поста.
Зад мене моите другари
учудено по пътя ме сподирят
с очи. Пред мене пък рибари
във мрежи камъни събират.
Светът ми вече не е шарен,
очите пъстри всичко са видели
и изгревът дори попарен
не ври от цвят, а пада на шрапнели.
Изпрана бялата ми риза
"гърми" по мен от бриза по Предела,
където Господ все не слиза
със светло-нежна златна каравела,
обаче пак те чакам, Мореока...
28.11.2019, Варна
