Катедралата днеска е пуста,
няма кой да "играе на Бог",
няма погледи, мимики, чувства,
по които тече като ток
животинското стадно изкуство,
дето всички владеем уви...
Като облак земята се спуска
и небето опира в глави -
бялоруса добра проститутка
пред иконата шушне и жми,
покрай нея със свещи се туткат
две-три лели със дълги поли.
И човеците стават на чудо -
нито лоши и нито добри,
а Олтарът блести като руда,
там Христовото Тяло кърви...
