Заклинание

Сутрин вече е доста горещо
и се спъвам към чаша кафе,
после кана вода и усещам
как кръвта ми се мъчи да спре.

Хладен душ, бял сапун и хавлия,
глътка вино от снощния "пир".
Не, че сутрин харесвам да пия,
но понякога носи ми мир...

Тук да беше, аз бих ти показвал,
че и потните дни са добри -
бих те любил и после разказвал
колко пъти без жажда съм пил,

колко твои писма недочакал,
съм се щурал в града като луд -
мръсна риза обратно облякал,
с два различни чорапа обут...

Тая сутрин е толкова тихо...
Не я сменям за хладните дни!
Ти си тук, само ти като ехо,
от дъха ти ли стаята ври!!

Белград, 07/06/2011 г.