Излъгах, че не те обичам

Прибери Месечината топла,
не я давай на псетата вън,
закачи я на шарена сопа
и подпри я да съхне на пън.

Ще омесиш ли бяла погача -
да те видя със нови очи?
Честна дума, след туй ще прекрача
много тихо, че къщата спи...

Всички спим, само двама сънуват
Месечини, червени от срам,
много други към Бога пътуват,
ти обаче за миг ще си там.

Тази сопа за теб ще превърна
в чудна птица със златни криле.
Няма стълби по урвата стръмна,
не, не слушай "свещеното псе"!

Пред Престола се влиза пикиращ,
а това е "поклон по корем",
чак тогава и думи намираш
с нов език, подновен и свещен,

за да кажеш единствено: "Боже,
аз съм тук и не мога без Теб,
две минути ми дай, ако може -
Ти си Бог, а Вселената смет!"

и минутите стават на Вечност,
месечините - златни слънца.
Господ, Слънце, трепти от човечност.
Дай ми миг да ти кажа това...


Белград, 10/06/2011 г.