Днес прекрачвам последната сотня
и търкулнал след пътя нозе,
не погача, а камък ще чопля
със слепени от восък ръце...
Днес очаквам послeдната нотка.
Теб се пада и хайде попей.
Бях пияница, рицар, бях котка,
затова и с бензин ме прелей.
* * *
Чуй, Небето дърветата вплита -
няма де да завържеш въже,
няма майстори без Маргарита,
пък морето е просто трасе,
по което едва ли ще стигна
по-далеко отдето съм бил...
Целуни ме - веднъж да се вдигна -
Имам още две шепи тротил!!
Белград, 05/06/2011 г.
