на Христина
Мойта Тракия свършва дотук...
Моя Тракия - цялата в песни,
моя шепа сърце във юмрук,
пълно с болни, със мъртви и с бесни.
Моя нежност и моя любов,
мои Таткови сънища ясни,
мой старинен от Странджа пищов,
мои Тъжни Родопи прекрасни...
Край морето пастелна трева...
Ако в някой мъглив понеделник,
моя Тракийо, тука умра,
изпрати ми душата край Перник,
занеси й я в тънка бутилка,
разредена със хубав мавруд
и ракия с' смокинова жилка,
овкусена с две шепи барут.
Варна, 11.01.2019 г.
