на Христина
Бих искал да погледам като спиш,
половин живот ще дам за два-три часа
и давам с радост, ти обаче виж -
мълчи, че някой ще ме урочаса...
Не питай де е другата половина
(пак стига ми, че стъпвах нашироко),
не пия за което ме подмина,
ами за теб, момиче топлооко,
защото, ако нещо те уплаши,
ще срина целия Коджа Балкан -
обичам ли, съм три пъти по-страшен
от бесен, кървав, черен ятаган!
* * *
В съня ти има ли врабчета?
Дъждът дали се стича на черти
през пъстри слънчеви тирета,
играещи в затворени очи?
Кажи ми, светлите кълбета
на приказно-разкошен водопад
звънят ли, пръснати в небето,
тъй както пръсва празничен снаряд?
* * *
Или пък нещо те тревожи?!
Кажи да го посрещна вместо теб!
Какво ли толкоз ще е сложно -
аз бил съм бос и без вода, без хлеб
и бягал съм пред сопи и пред пушки,
и пред обидени до смърт мъже,
замръквал съм по пътища ошушкан
с' забоден във гърдите ми ръжен.
* * *
Остана само да те питам
била ли си тъй мислена преди -
и денем в делничния ритъм,
че и нощес сърцето като спи,
а аз сега съм като струна,
мирът ми всичкия е в теб,
така че, страшно се вълнувам,
една по-важна си от хлеб,
безжизнени стърчат гредите
и белите олющени стени,
хамали пушат по ъглите,
тежи небето ми, тежи,
едва успяват да засвирят
цигулките на болните щурци,
едничка искам теб да видя,
луна вали в морето на искри,
ужасно е да бъдеш все възпитан,
на ден по три "за времето" така,
а питаш ли, да чакаш като сритан
лежерен отговор "И тука приваля..."
* * *
Била ли си тъй мислена преди?!
Варна, 14.01.2019 г.