петък, октомври 12, 2018

Втори Псалом за копче от елече


на Христина
/продължава от Софийски Псалом/

Луната снощи ме съблече
и легна в хладното море,
остави копче от елече
и прясно мляко във гърне.

Пердето ми е жълто от цигари,
сърцето пак жадува Път,
а идват старите кошмари,
които все очите ми кълват.

Къде си, как си, имаш ли си време
замалко сутрин с първото кафе,
преди денят изцяло да те вземе,
а тука в мен сърцето ми да спре,

удавено във стихове-картини,
в които пак рисувам само Теб,
а сетне иде черно-бяло кино,
фалшива водка с кисел черен хлеб.

* * *

Закусваш ли? Край теб дали е топло?
А имаш ли си цвете за изпът?
А аз пък тука ти приготвям
във мляко с мед нарязан плод

и знаеш, че не мога да го пратя,
тя пощата е само за писма,
така че, днеска пак броя и смятам:
във малки срички пълня чудеса,

които да ти пратя на прес'кулки,
а те да те докоснат вместо мен -
хартиен лист с рисувани светулки
да те разсмиват в дългия ти ден.

Варна, 12.10.2018 г.