на една малка Граовка
Тука знаят и без да вали
във мъглата дървета да плуват,
по обувки солта да пълзи...
Само гларуси ясно се чуват
как пресичат вълна след вълна,
прекосяват соления задух
и залепват две тежки крила,
над Морето висят и не падат...
* * *
Две приятни и лесни жени
край Фонтаните пият кампари...
Ала знаеш ли, Ружо, тежи,
да тежи с номерата си стари
да убивам пак дългия ден,
да отмивам след чужди чаршафи
от лицето си свят разтрошен
в застояла вода от гарафи.
* * *
Ти си расла далеко от тук,
затова са очите ти бистри,
а светът ти за мене е друг,
пък страните ти, Ружо, са чисти.
Варна, 10.10.2018 г.
