Пак са твои по Бистрия Дъжд...

на Христинка

Над земята ми пада прохлада,

падат тънки прозрачни мъгли

и отново съм тъй изненадан

как умее без звън да вали

ситно стъпващ в гората ми вятър,

ситно сронен в тревата ми дъжд

и се сменят в Небесния Театър,

както сменят се жито и ръж

над полята ми тежки, зазрели

два-три облака - тънък гергеф

с две-три птици през тях прелетели,

с едва чуван прозрачен напев...

* * *

Пак да имах две шепи цветя,

пак Смъртта да ми диша в лицето

(вече знаеш, че аз не пестя

нито ада си, нито Небето)

ще ги имаш по Бистрия Дъжд
oт очите ми, Слънчице Светло...

14. 09. 2018 г., пътьом за... Португалия