на Христина
Морето е детенце пъстрооко,
по улиците шляпа и пълзи,
разперили са клоните широко
смокините, смолата им сълзи.
Мирише на кайсиева ракия,
на черен хляб и едра морска сол,
край плажа циганче с филия
е седнало на счупен дървен стол.
* * *
Ела, ще ти покажа Трета Буна
и камъните с мидите по тях,
нападалата рано-рано шума
по пейките, с които остарях.
Вземи да ги оставиш за минута
ония с' сериозните глави,
ела да те разходя необута
по пясъчните мои "планини"...
Варна. 20.09.2018 г.