I-ва Възторжена Песен - ТУК
на Златните деца на България, на двадесетгодишните хлапета, които щурмуват съвестта ни пред Парламента под Трибагреника.
на мръсните ченгета и гербаджийските мутри, които ги пребиват, дето майките, жените и сестрите им мъртви ще ги целуват, когато мъжете в Отечеството станем
От Родопа прелива във Искър,
пък след Искър се връща в Свищов,
Раменете Й Голи притискат
на Небето бездънния ров.
При Марица е жълто-зелена,
А при Варна цъфти в синина,
пък Балканът над село Елена
е Планета, а не Планина.
* * *
Леле! Сладко!! Добре се умира
пред Вратата, където на реч
си се учил и дето прибираш
свойте мисли дори отдалеч.
* * *
Мойте мъртви в пръстта й се вплитат,
мойте живи от нея растат,
за последно дори бих поскитал,
за да вдишам последния дъх
аз от Нея – от тьонката снажка
и от Витошко бяло лице,
а във шепите с пръст Карнобашка
ще се кръстя с взривено сърце
сред тревите на Рила и Пирин,
при реките на Дървен Пирдоп,
та да легна пречистен и мирен,
не от болка умрял, а в Любов....
Девети август, Варна, КК „Златни пяссъци“