"...Бели ми меса по скали. / по скали и по орляци" (Хр. Ботйов)
Море от кипнало олово,
звездици в драпаво въже...
Ала Искрящото Му Слово
ме веза като със ръжен...
От нас не стана Всечовеци,
не провървя и в любовта...
Помнете ме като крадеца -
тоз' дето в къщите ви спа.
Женкарят в мене протестира:
"Не ставаш и за хулиган!
Разплакват те пет литра бира,
а с водка виеш като дран
пред трапа с мъртвите другари
и бъркаш, както пипа сляп,
из джоба за една цигара,
в торбата за ракия с хляб
да хвърлиш, барем им се види...
Не пръст да иде при пръстта,
а вино с пържени скариди
да вкусят там, където са..."
* * *
Връстниците ми имат къщи,
добри жени, дори деца.
А аз пък сутрини повръщам
кафе и анлагин с яйца.
Гори, превърта ме и връща
все там - при Малкия Давид,
при песен все една и съща
за страшния Гигант убит
със камък право във челото...
При Йеремиевия Плач...
Не знам какво ми е тестото,
но хлипам с' смелия разкрач
на моя Бог през Палестина,
на Думите без капка страх,
със траура на Магдалина
сред зверския бесовски смях
по викащия след Илия*
пред Кървавия Си Сабат*...
А питат ме все колко пия,
когато почнат да кървят
в съня ми Неговите рани
и ставам, жаден за коняк,
и сякаш, че ме късат врани,
и сякаш е засмукал Враг
кръвта димяща от сърцето
на едри глътки като смок...
Изан, крещящ от Минарето
и хвалещ някой бог жесток,
душата право ми продънва...
Ако не пия от буркан
(понявга още щом се съмва)
пред гърло като нож опрян,
не ще успея да се вдигна,
за да припадна пред Кръста,
където никой друг не стигна,
без Девата*, че там растат,
тъй както билки по орляци,
две думи, ясни като гръм* -
"Не ще Възкръсне сред юнаци,
а сред разплакани насън."
................
*Матей 2:46-49
*Марко 15:34
*Йоан 19:25-27
*Матей 17:5
Златни пясъци, 24.03.2020 г.
