на Х.
Да, тъй е, слънце бяло, ясно -
нещата хич не са добре,
че хем полето ми е тясно,
че хем небето е перде.
Морето пък под мен е мътно,
Балканът вече го видях -
оттам сълзите ми попътни,
когато тръгвайки кървях,
горяха само зарад' теб...
Псувните чуха всички други
(гласът ми скърцаше от лед),
а ти случайно, Цвете, чу ги...
Варна, 21.01.2020
