Аз Павел (III-та Приказка от автобуса)

следва от II-ра Тролейбусна Приказка

Голямата неправда на Давид и Голямата Правда на Павел се изгубват, стават абсолютно незначителни, неважни, при Срещата им с Онзи, който и двамата ще "оправдае, ще им вмени правда", пак според свети Павел, този път в Посланието му до Римляните, без никакво значение какви са делата им "против Закона" (като в случая с Давид) или "по Закона", като при този с Павел-Савел, защото Христос-Всечовек е и преди Закона, и след Закона, и под Закона, и над Закона.

на Х.

"Мъдростта на този свят е безумие пред Бога" (св. Павел от Тарс)

Ти не знаеш отде съм дошъл,
аз не зная къде ще отида,
не, не питай какво съм рушил,
не сънувай каквото ще видя...

Би ме вятър и дъжд ме гърмя,
задуших се в шамии и фусти,
двайсет зими край мене горя
хладен огън в камините пусти

край лъжливи, но нежни жени...

Да, обаче успях да обикна
Този, дето един фарисей,
със юдейската низост несвикнал,
ненаучен да бъде лакей,

Го съзря и мира си напусна,
вместо "стария брат" осъзнал,
че без Кръст е във нивата пусто,
а без кръв и снегът не е бял,

че "Хлапето" е имало право
да запали в дома им пожар -
да рушиш е понякога здраво...
Не за орден е туй, че си... стар,

щото никога никой разумен
не би стигнал ръба на света,
за да гледа зад Залеза румен
през Сълзите на Бога дъжда.

* * *

Христос-Бог, Малечке-Палечке, приема да "стане" син на Давид, да се остави в Давидовите ръце... А Давид е лош баща, Давид е и лош човек. Дъщеря му Тамар е изнасилена от природения си брат Амнон. Давид не реагира. Синът му Авесалом решава да отмъсти за честта на едноутробната си сестра Тамар, като убива Амнон. Давид изпраща Авесалом в изгнание, като не много по-късно го реабилитира, връщайки го в Столицата на отговорен държавен пост. Авесалом обаче вече е презрял баща си. Започва дворцова интрига срещу него, след което оглавява бунт, почти увенчал се с успех. Публично поругава честта на Давид, като обладава върху плоския покрив на царската къща "жените и наложниците на баща си" пред очите на целия град, докато баща му бяга от Йерусалим, с това показвайки, че вече той е Царят на Израил. Нещата при битките в започналата гражданска война обаче се преобръщат със сериозната помощ за Давид отстрана на военачалника му (и сестрин син - племенник) Йоав. В решителната битка Давид моли Йоав и останалите си верни командири в никакъв случай да не посягат върху живота на бунтовния Авесалом, каквото и ще да е развитието на битката. Въпреки това, войниците на Давид убиват Авесалом беззащитен и по заповед на Йоав, съвсем уместна и далновидна заповед впрочем. На предсмъртния си одър Давид моли посочения от него за наследник на трона син Соломон да отмъсти след смъртта му на Йоав за... Авесалом... Давид воюва докрай, воюва и "от гроба", в жаждата си за мъст ангажира и своите деца и наследници. Всичко това той прави, докато престарял лежи в кревата си с една двадесетинагодишна суламитка, за която в Библията "деликатно" пише, че я "взел, за да го топли в старостта му, понеже все му било студено"... Но Давид нарича в Псалома си, цитиран от Самия Христос, именно Него, Христос, свой Господ. Нарича Сина си Свой Господар.

Павел е лош брат, но Христос-Бог приема да "го нарича брат", както сам Павел ще напише в Посланието си до Евреите. Да, Павел е зрял, да, Павел е "обран", Павел е образован и в юдейската, и в елинската, и в римската книжнина. Павел, сравнен с Давид, е "добрият". Но "добрият" Павел участва в убийството на Първомъченика Архидякон Стефан, "добрият" Павел жадува и още да убива в името на "доброто", затова и тръгва, по собствена инициатива, от Йерусалим за Дамаск, за да продължи с убийствата. Давид е кръвник от млад, такъв си е просто - жаден за битки и за жени, а Павел сам решава да се накървави... До Срещата с Възкръсналия... И не ли Павел, пак в Посланието до Евреите, ще нарече Христос (Малкия Брат, също като в онази известна Евангелска притча - Реформатора и Бунтовника срещу Традицията, която Павел така ревниво и кръвнишки пази) - "Първороден Брат" - така Савел (Саул) - високият и голям Тарсянин, става Павел (Паулус) - става по-малък, отстъпвайки "първородството". 

Варна, 9.11.20018 г., автобус 7
/следва/