автореплика на "Да вървим да забравим Клисура"
По предела, Родино си Чудна -
бели духове свирят в гората,
ала знаеш ли колко е трудно
от върха на Балкана да смятам:
Колко ризи из Теб съм оставил
със петна от целувки и вино,
колко пъти напук съм забравял
аромат на сапун и малини
по легла, на които съм сричал,
прималял под димящи комини,
думи три, щото тъй съм обичал,
че съм искал дори да загина...
Ех, цената е толкова тежка,
Мила Моя Трицветно-Любима -
който ще да твърди, че е грешка,
аз от Тебе не ще си замина.
Предсърбието, 22.03.2018 г.
