Песен за Небесната Шляхта (моето "Сенкевичу")

“Moich Ligόv wziąłem dlatego, że mieszkali między Odrą a Wislą. Miło mi myśleć, że Ligia była Polką.” (Henryk Sienkiewicz)

Нощта е тъмен изумруд,

а въздухът звъни кристален,
по покривите капе студ...

Да, "мразя изхода фатален"!

Да, "няма да ми писне да съм жив"!

...Но днес не свирят "по Висоцки",

а курвенски - "по Миша Булгаков",

Есенин пак го беси Троцки,

затуй стихът ми е суров...

* * *

Ех, чувам Пеещата Шляхта -

за Марк Виниций, Лигия и Урс,

пък моите другари спяха,

щом спря се тя под къщния ми пруст

и тръгнах подир тия барабани,

защото мразя бичите рога

и също пошлите тирани,

и гаврите със чест и свобода;

и мъртъв да ме влачат врани,

ще тача само Бития Христа.

* * *

Не зная да "ценя комАта",

пред злите да превивам врат...

Ех, Шляхтата е вече пред вратата,

Христе, с кръвта Ти съм богат!

И може в Идещата Вечност

да светят в стремената им звезди...

Омръзна ми от пози на "Човечност",

привиждат ми се чудни светлини -

блестят искрите под копита,

играят пред Петровите Врати,

пък Шляхтата ме вдига и политам,

потъвайки в Христовите очи.

* * *

Ако сестрите ми попитат

къде са ризите ми три,

кажете им: "В  Жечпосполита,

пренесен зад Петровите Врати"... 

Варна, 3/4.02.2017 г.