Тъмно е... Две-три чайки летят сякаш падат.
Над дърветата с клоните мръсните
не синее небе, а се вдига ограда...
Там, кръстосал крака зле обръснати,
педераст пие джин и допушва цигара,
пък край него търкалят се пръснати
жълт кондом и угарки от джойнт и от „мара”.
И морето отнася накъсани
две дъждовни петна в Океана.
* * *
Що не дойдеш тук идната седмица –
моят Север все още е топъл?
Есента, тая грозна Проклетница,
скоро иде с танго като вопъл...
Или барем прати ми по гълъби
стръкче-две с дъх на лен от косичка,
или както закачат се жълъди
на елха, тъй и ти във торбичка
завържи ми целувките медени,
със които посрещат войници,
като вино със плодови резени,
като мляко във топли паници...
Варна, 21.VIII.2016 г.
