на Милена
Ти знаеш как вали Доброто
по тихите софийски улички -
ей там, отсреща под дървото,
деца играят си на думички.
Не искам вече Pax Romana,
ни даже Pax-а Simeonica,
а за ръчица да те хвана,
да свири улична хармоника
и чак, когато падне Слънцето
и легне някъде на Запад,
тъй както сняг покрива зрънцето,
а Витоша звездици цапат,
да ти разказвам бели приказки...
Белград. 4.XII.2015 г.
