на Милена
Синьо-сивкаво сръбско небе
през комина сърцето ми гледа,
плува в бъчва и сякаш гребе
мисълта ми сред няколко реда
и сърцето ми става на чук,
а умът ми на кожа на тъпан...
Утре маршът ще почне оттук,
щом на пътя във слънце окъпан
стъпя, тръгнал да мина през Ниш
(ще отдъхна единствено в Пирот),
а пък ти, злато мое, ще спиш,
ти ще спиш, а пък аз ще умирам...
И щом станеш към осем без пет,
ще те чакам при Краля Милутин,
а отпред ще ядат сладолед
две дечица - и ний ще си купим...
* * *
Но сърцето ми днеска е чук
и кънти като буря по тъпан...
Утре маршът ще почне оттук,
ще е пътят във слънце окъпан...
Белград, 18.VII.2015