Вали в "Надежда", мокри са липите,
а клоните им като знамена
висят, днес лесно ще ме нараните,
затуй ви моля - малко тишина...
Пък, ако искате, ме поканете
(но няма да говорим за войни),
в дома си чаша вино ми сипете
и после вънка нека си вали...
Отсреща Люлин тъне в пелените
на кротък дъжд и синкава мъгла,
а вие, може би, все още спите
и чувам като дрезгави гърла
моторите на ранните таксита,
които покрай къщите сноват,
стихът ми днеска мъничко залита,
тъй както птица, стъпила на прът...